История на Първото българско царство
- Автор: Рънсиман Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Пипева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Първото българско царство». Краткое содержание книги:
Титлата багатур — βαγατουρ или βογοτορ — се среща на няколко места в надписите, а българския военачалник, който претърпял поражение в Хърватско през 927 г., Константин нарича άλογοβοτουρ, явно вместо άλο-βογοτουρ.507 Тази дума е тюркската bagadur, която в руски откриваме като „богатыр“ — юнак. Тя вероятно представлява военен чин. Представката „ало“ може би означава „главен“ или „водач“ (Банг я отъждествява с тюркското alp, alyp8) или пък просто е собствено име. Титлата вагантур, открита в списъка на българските пратеници в Константинопол през 869—870 г. (виж по-долу), явно е същата, като багатур.
Коловър — καλοβρός или κουλού βρός — се среща само в надписите и вероятно е титла или чин, произлязла от тюркската дума golaghuz, водач.508 Боляринът Цепа освен багатур бил и коловър.
Титлата жупан се среща в надписите, веднъж като ζουπάν и веднъж като κόπανος. И в двата случая се споменава името на носителя й. Сред южните славяни жупан означава племенен вожд, така че Успенски и Бъри основателно приемат, че тук титлата значи глава на някои от прабългарските родове509.
Титлата сампсис не се среща в надписите, но в Плиска св. Климент бил подслонен от Есхач, σαμψής το αξίωμα, двама от пратениците през 869—870 г. носели тази титла, а Симеон, зет на цар Симеон и пратеник през 927 г., бил οοσάμψος или ούσάμψις, което явно е вариант на думата.510 Вероятно сампсисът е заемал придворна служба.
Титлата таркан по всяка вероятност е означавала висок военен чин. Тя е от тюркски произход: един тюркски пратеник в двора на император Юстиниан II (ок. 570 г.) е наречен tagma, „αξίωμα δε αυτφ ταρχάν“.511 Онегавон, който се удавил в р. Тиса, бил таркан, както и жупан Оксун.512 Когато св. Климент дошъл в Белград, той бил посрещнат от Боритаркан, „τω τότε φυλάσσον-τι“, „υποστράτηγος“ на хан Борис.513 Боритаркан, вероятно означава таркан Борис; по ранг той явно се е равнявал на стратег в Империята, т.е. той е бил военен управител на облает. Затова си позволявам да предположа, че титлата таркан е била равна на стратег в имперската йерархия. Българските областни управители — те били десет по времето на Борис — били наричани от гръцките и латински автори комити514. Не можем да кажем дали това е превод на някоя прабългарска титла или пък прабългарите са възприели думата κόμης. През 927 г. пратеникът сампсис Симеон, зет на покойния цар, бил наречен още καλουτερχάνος, а в X в. било прието на българските пратеници да бъдат задавени учтиви въпроси за здравето на „синовете“ на техните владетели, „ο κανάρ™ κείνος και ό βουλίας ταρκάνος.“515 Мисля, че явно трябва да приравним καλουτερκανος с καναρτικεινος; калутар-канът и булиастарканът стоели начело на тарканите и постовете им вероятно са се заемали само от членове на ханското семейство. Булиас може би е свързано с думата болярин, но само по себе си това не е от голямо значение.
Най-важният военен сановник в страната бил кавханът. По времето на Маламир кавхан Исбул, παλαιός βοϊλάς (главен болярин) на хана, явно бил най-важният човек в България след хана. Той построил за хана водопровод на свои разноски и го придружавал във време на война, очевидно в ролята на главнокомандуващ.516 Разбираме, че през 922 г. Симеон е бил придружен от своя кавхан.517 Един век по-късно имало двама кавхани, Дометиан и неговият брат, но може би те не са заемали поста едновременно. Дометиан бил пленен от Василий II, а скоро след това брат му изменил на българската кауза. Дометиан бил συμπαρεδρος на цар Гаврил Радомир.518
507
Абоба — Плиска, с. 190—2; Const. Porphyrogennetus. Op. cit., p. 158.
508
Ibid., p. 41.
509
Aboba — Pliska, s. 199; Bury, Eastern Roman Empire, p. 334.
510
Vita S. démentis, p. 1224; Anastasius Bibliothecarius (вж. по-долу); Theophanes Continuants, p. 413.
511
Menander. Fragmenta, p. 53.
512
Aboba — Pliska, s. 190, 191.
513
Vita S. démentis, p. 1221.
514
„Ταριδήνα κόμητα“, Theophylactus. Op. cit., p. 201. Българинът, който ce противопоставил на завръщането на адрианопоските пленници, бил κόμης на областта (Georgias Monachus Continuants, p. 818), бащата на Самуил бил „комес“ (Cedrenus, II, p. 434), ενός τών παρά Βουλγάροις μέγα δυνηθεντων κομητος; България била разделена „intra decem comitatus“ (Annales Bertiniani, p. 85, ad ann. 866).
515
Theophanes Continuants, p. 413; Constantine Porphyrogennetus. De Ceremoniis, p. 681.
516
Абоба — Плиска, с. 230–1, 233.
517
Theophanes Continuatus, p. 401.
518
Cedrenus, II, p. 462.