История на Първото българско царство

Дотук сведенията не ни пречат да приемем, че Маламир е бил наследник на Омуртаг и предшественик на Борис. Но в един надпис535, открит във Филипи, се говори за „… άνος ό εκ Θεοΰ άρχων“, който се споменава редом с кавхан Исбул. Освен това, Константин Багренородни говори за „Πρεσιάμ ό άρχων Βουλγαρίας“, който водил битка със сърбите около 840 г. Борис-Михаил, твърди той, бил син на Пресиам.536 Следователно, излиза, че Пресиам, или по-вероятно Пресиян или Прусиян (известно българско име)6 е бил отделен хан — „. . . άνος“ в надписа от Филипи.

Въз основа на тези сведения както Бъри, така и Златарски съставят своя теория и всеки я подкрепя със собственото си тълкуване на Шуменския надпис, в който се споменава Маламир. Златарски отхвърля тълкуването на фразата „ό ρηθείς“ y Теофилакт, казвайки, че тъй като името на Борис още не е било споменато, той не може да бъде „ρηθείς“; Маламир без съмнение е бил наследен от своя племенник, но това е бил Пресиян, докато Борис, както казва Константин Багренородни, е бил син на Пресиян. Златарски приема, че внезапната поява на Михаило-вото име в разказа за Кордил в 835—836 г. означава смяна на хана по това време, като името Михаил е написано погрешно вместо Пресиян. Така, с допълнителната помощ на Шуменския надпис, Златарски създава личността хан Пресиян, който наследил престола през 836 г.

Но Бъри приема четенето „ό ρηθείς“; всъщност Златарски не предлага задоволителен заместител, а с довода си, че името не се споменава по-рано, като че ли изпада в дребнавост. Бъри изтъква, че е странно Теофилакт да пренебрегне напълно управление от близо 16 години — и то вероятно години от жизнено значение за укрепването на християнството в България — и същевременно да отдели такова внимание на управление от пет или най-много десет години (Омуртаг може да е починал едва след 827 г.) Освен това той оправдано се отнася със съмнение към стойността на всеки аргумент, основаващ се на разказа на Логотет. Той не приема и тълкуването на Шуменския надпис, направено от Златарски. Неговият извод е, че Маламир е бил Пресиян, но е приел официалното славянско име Маламир около 847 г., непосредствено след създаването на надписа от Филипи, за който Бъри се присъединява към мнението на Златарски, че се отнася приблизително към този период. Той обяснява сведенията на Константин за роднинските връзки на хана, казвайки, че Борис е бил осиновен от Пресиян-Маламир.