История на Първото българско царство

Златарски, който първоначално приема теорията на Бъри, с някои изменения491, сега492 се присъединява към първото тълкуване на Микола, т.е.: сомор = мишка, първа циклова година; шегор = вол, втора циклова година; вери = вълк, трета циклова година; дванш = заек, четвърта циклова година; дилом = змия, шеста циклова година; тох = кокошка, десета циклова година; етх = куче, единадесета циклова година; дохс = свиня, дванадесета циклова година. Месеците са; алем — първи, вечем — втори, тутом — четвърти, алтом — шести, ехтем — осми, твирем — девети. Тези думи претърпяват една-две промени в текста, всичките напълно приемливи — например текучитем е съкратено до етх. Тудор Доксовото бехти се приема за име на петия месец. Но Златарски внася две важни поправки в теорията на Микола и по-ранните теории. Първо, той приема система от лунни години; второ, започва ново летоброене от 680 г. от Р. Хр., когато прабългарите основали държавата си на юг от Дунава.

Би ни отнело твърде много време да разгледаме подробно неговите аргументи. Тук мога да кажа само, че те ми се струват солидни и оправдани от постигнатите резултати. До 680 г. от Р. Хр. Златарски приема циклично летоброене, започващо с годината на рождението на Христос: например Авитохол започнал да управлява през 150 лунна година от Р. Хр., която е шеста циклова година. От известието на Йоан Никиуски можем да съдим, че Кубрат е умрял някъде около 642 г., т.е. 662 лунна година. Следователно управлението на Безмер е завършило през 665 лунна година: и ако извадим 515 години, продължителността на управление на първите петима владетели, ще получим 150-а лунна година. Съвпадението на първата циклова година с рождението на Христос ми се струва произволно и може би е съвсем случайно, макар че е любопитно съвпадението на 679 слънчева година от Р. Хр. (в която прабългарите се установили на Балканския полуостров) със 700 лунна година от Р. Хр. — мистично число, което без съмнение би привлякло вниманието на всеки грък. А Златарски убедително доказва, че Именникът трябва да е бил написан първоначално на гръцки, вероятно скоро след смъртта на Умор (Умар), и следователно от грък. Златарски изтъква също, че продължителността на отделните управления не е изчислена точно, а от цикловите години на заемането на властта и смъртта на владетеля. Но при възкачването на Исперих възниква едно затруднение. Ако Безмер е управлявал 3 години и негов приемник е бил Исперих, то управлението на Исперих би трябвало да започне не в година „вери“, а през петата циклова година. Златарски разрешава противоречието, като отъждествява Безмер с Баян (Исперих без всякакво съмнение е Аспарух) и приема, че Исперих се е отцепил от Безмер две години преди смъртта му. Може би обяснението наистина е приблизително такова, въпреки че лично аз предпочитам Безмер и Баян да си останат отделни личности. Баян е истинско прабългарско име и не прилича много на Безмер. Нещо повече, струва ми се, че хронологията изисква между Кубрат и Аспарух да е имало още едно поколение.