История на Първото българско царство

Приложение VII

УСПЕШНИЯТ ПОХОД НА ЛЪВ АРМЕНЕЦ

Историците не са склонни да признаят на Лъв V дори единствения успешен поход, който му се приписва — този край Месемврия през 813 г. Той е отбелязан само от Генезий, от Продължителя на Теофан и в по-късните хроники, основаващи се върху тях. Най-подробни са сведенията на Продължителя на Теофан. Самият Теофан, както и Scriptor Incertus, биографът на Никифор, Игнатий, и Георги Амартол — четиримата историци, които са били съвременници или почти съвременници на похода, не споменават нищо за него. Мълчанието им дава основание на Хирш и други днешни историци да смятат, че походът е мит, съчинен от автора на извора, който са ползували Генезий и Теофановият продължител, за да обясни произхода на топонима Βουνος Λέοντος — Лъвова могила.527

Но, както посочва Бъри528, Теофан завършва хрониката си с превземането на Адрианопол, което със сигурност е станало преди този поход: Георги Амартол изобщо не се е интересувал от външнополитическите събития, а и четиримата историци са били толкова отявлени противници на иконоборците и следователно така са ненавиждали Лъв V, че мълчанието им по отношение на една така похвална за него акция е напълно разбираемо. Игнатий и Scriptor Incertus са особено жлъчни към него. От друга страна, подробният разказ на Теофановия продължител не прилича на по-късно съчинена история.

Златарски приема похода като действителен, но за място на събитията определя Бурдизо (дн. Бабаески) в Тракия, а не околностите на Месемврия, и го датира след смъртта на Крум. Съображенията му са следните: 1) Само Продължителят на Теофан споменава определено място във връзка с похода, а от всички разкази се подразбира, че се е провел на имперска територия. 2) Дори Продължителят на Теофан съобщава, че се е провел на територията на Империята. 3) Месемврия и областта й са били завладени от Крум през 812 г. 4) Лъв и войската му трудно биха могли да стигнат до Месемврия за толкова кратко време, щом скоро преди това войските са били в Аркадиопол.529

Тези възражения почиват на предположението, че Месемврия е била в български ръце. Но няма сведения, че Крум е оставил гарнизон в Месемврия след превземането й — той, изглежда, просто е разрушил града и го е изоставил, както обикновено постъпвал с превзетите вражески крепости, например Адриано-пол. А и по-нататък Месемврия се споменава в изворите като имперски град.530 Нещо повече, бреговата ивица на Бургаския залив била изцяло отстъпена на България едва при регентството на Теодора.531 Месемврия била от голямо значение за Империята и тя несъмнено би направила опит да си я върне възможно най-скоро. Походът на Лъв V явно е бил предприет с тази цел и с допълнителни намерения след това България да бъде нападната във фланг; войските несъмнено са се придвижили по море, което при благоприятно време е можело да стане изключително бързо. Нещо повече, използувайки Месемврия за своя база, войските биха могли да поддържат тясна връзка с Константинопол по море и да се снабдяват с всичко необходимо; докато областта, опустошена предишната година от Крум и навярно останала незасята през този сезон, сигурно не е била в състояние да изхрани българската войска. Ето защо, смятам, че доводите на Златарски лесно могат да бъдат оборени и че не е нужно да разкрасяваме и без това напълно убедителния разказ на Теофановия продължител. Най-вероятната дата е есента на 813 г., преди смъртта на Крум. Съществува известна вероятност този поход всъщност да е бил успешният поход, предсказан на Лъв V от Саватий, но по всичко изглежда, че той изобщо не се е състоял.532