История на Първото българско царство

Курт — 584 г.

Безмер — 642 г.

Исперих — 643 г.

Отцепването му: януари 645 г.

Начало на българското летоброене: януари 680 г.

Тервел заема властта през декември 701 г.

Неизвестен владетел — 718 г.

Севар — 724 г.

Кормисош — 739 г.

Винех — 756 г.

Телец — 761 г.

Сабин — 764 г.

Умор — 766 г.

Тези резултати, естествено, не могат да претендират за абсолютна сигурност, но доводите, с които ги подкрепя Златарски, ми се струват убедителни.

По-нататък Златарски показва, че Тудор Доксов и неговите съвременници са пресмятали иначе необяснимите дати по българското летоброене. Като определят за година на сътворе-нието на света 5505 г. преди Христа, те започват българската ера с 6185 г. от сътворението на света, но след това използуват лунни години. Така за дата на покръстването на България се сочи както 6376 г., така и 6377 г. от сътворението на света, но Тудор Доксов нарича годината „етх бехти“. И така, 6376 — 6185 = 191, което дава единадесетата година от 12-годишния цикъл. Нещо повече, както показват изчисленията на Златарски, петият месец на 191 лунна година се равнява на слънчева година 184,62 до 184,71 от българска ера, което е септември 865 г. Златарски също така се опитва да докаже, че и руският хронист, известен като „Нестор“, датира събитията в Империята по същата хронологична система. Самб по себе си това е вероятно, тъй като „Нестор“ е черпел сведенията си за Империята от български преводи. Но макар и Златарски да изтъква интересния факт, че тук „Нестор“ е използувал система от лунни години, смятам за невъзможно да твърдя със сигурност, че той е възприел изцяло системата. За да се получи съответствие при някои от примерите, са необходими поправки в текста. Мисля, че „Нестор“ не е бил запознат с тънкостите на българското летоброене и просто е бил объркан. Датите му нямат доказателствена стойност.