Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
И като повтори отново обидната дума, отвратителният грубиян мина през разрушената ограда и залитайки, тръгна към гората.
В този миг неговата отдалечаваща се фигура се мярна пред очите на Грегъри Гарт, конто приближаваше към колибата от обратната посока.
— Какво каза той за железни решетки? — попита Денси, малко отрезнял от неприятната случка. — Кого заплашваше, Бет?
— Не знам, татко — излъга Бет. — Мисля, че и той не знае какво говори. Много е пиян.
— Така е, ха! Ха! Да-а — хлъц — догоре е пълен с хол-хол-холандс, дето го из-изпи в старата къща — хлъц! Това момче няма глава за пиене. Лесно се напива. Ха! Ха! Ха! Струва ми се, Бетси, че и аз съм пийнал малко. Нищо! Ще ми мине като дремна в стария стол. Хай-де-е-е!
С това подканване старият бракониер се отпусна а големия буков стол — толкова леко, колкото позволяваха вдървените му крайници, след по-малко от минута хъркането му показа, че е заспал.
Глава XL. Отложеното наказание
Последните думи на озлобения влюбен оказаха своето въздействие върху Бет Денси.
Не беше обидното прилагателно накрая, което накара руменината от бузите й да се оттегли и те да станат бледи и безкръвни като устните й.
Не клетвата, а онова, за което той загатна по-преди, я накара да скочи на крака и да остане няколко мига онемяла и без дъх.
„Ти може би си видяла възлюбения си за последен път. Тази нощ аз сторих нещо, което ще тури железни решетки между тебе и него.“
Това бяха думите па Уолфорд.
Между нея и кого? Холтспър ли? Кой друг? Нали само за Холтспър мислеше тя? За кого другиго мислеше Уолфорд, ако не за него?
Тя знаеше, че Уолфорд жестоко я ревнува от Черния конник. Щеше да бъде щастлива, ако той му беше дал повод. Уви! Само нейното поведение беше предизвикало ревността на Уолфорд.
Железни решетки затвор — за него, за човека, когото тя по своя груб начин почти боготвореше!
Какво значеше това? Заплашваше ли го в бъдеще тъмница — него, Холтспър? Или може би значеше, че той вече е затворен?
Това едва ли се бе случило, иначе баща й или неговият гостенин биха споменали нещо, докато бъбреха край бутилката с „Холандс“.
Те бяха в Стоун Дийн през цялата нощ.
Момичето знаеше това, знаеше и какво са вършили там, знаеше и нещо за тези, които се бяха събрали — знаеше достатъчно, за да разбере, че това е било тайно събрание, което не би могло да се състои през деня, защото щеше да бъде опасно.
Неграмотното, но интелигентно момиче знаеше освен това, че кавалерът е човек е особени убеждения, т.е. човек, когото подозираха, че не е верен поданик на краля.
Тя беше чувала това, произнесено шепнешком, от устните на баща си, които нямаше навик да крие своята омраза към монарха.
Бет не се интересуваше от републиканските склонности на човека, когото обичаше. Но може би поради това тя още повече се възхищаваше от него? Не защото те съвпадаха с убежденията на нейния баща, но заради смелостта, която беше нужна, за да се изповядват подобни чувства по онова време, а смелостта беше добродетел, която можеше да извика възхищението на тази неустрашима хубавица.
Ако имаше нещо, което не й позволяваше да одобрява напълно политическите убеждения на Холтспър, това беше смътното чувство, че поради тях той е в опасност. Това понякога я караше да се безпокои за него.
Думите на Уолфорд бяха превърнали безпокойството й в истинска тревога.
Вярно е, че той може би ги каза, за да я подразни, но много е възможно заплахата му да се отнася до нещо, което се беше вече случило или скоро щеше да се случи.
— Има някаква опасност промълви момичето, когато Уолфорд отмина. — Мастър Холтспър трябва да бъде предупреден и това може би ще трябва да сторя аз. Ще отида — допълни тя, като видя, че баща й безпомощно се е отпуснал на стола си, — ще отида, и то веднага.
Тя дръпна от закачалката наметката си с качулката, метна я небрежно на раменете си и поглеждайки отново към баща си, конто спеше на стола, се приготви да тръгне по недоизречената си работа; когато точно в този миг кучето нададе своя тревожен лай.
Пияният бракониер чу лая, размърда се леко на стола, измърмори нещо неразбрано и потъна отново в лабиринта на пияните си сънища.
— Никак няма да се изненадам — каза Бет, като тръгна на пръсти към вратата, — ако Уил се връща.
— Слава богу, не е той! Някой откъм Стоун Дийн! О! Ако е…