Бялата ръкавица

Сега, когато той вече беше пленник, първата мисъл, която възникна и у двамата едновременно, беше — дали няма някаква възможност да му се помогне да избяга. У американеца тя дойде инстинктивно, докато у всеки англичанин, освен може би у тия като Гарт, подобна мисъл едва ли би се появила.

Но бившият разбойник, докато практикуваше професията си, се беше измъквал от твърде много затвори, за да смята извършването на подобен подвиг за невъзможно или невероятно, и веднага започна да мисли какво трябва да се предприеме за спасяването и освобождаването на Хенри Холтспър.

Гарт имаше нужда да се посъветва с някого. Индианецът, колко и да беше умен, съвсем не можеше да му помогне, защото нямаше как да разбере какво мисли.

— Нещастното същество! — възкликна Гарт след няколко напразни опита да се разбере със знаци. — Той не ми е полезен дори наполовина толкова, колкото моите кукли, защото те ми вършеха работа. Нищо, ще се опитам да се оправя и без него.

И наистина волю-неволю Грегъри скоро загуби и тази възможност, защото индианецът, убеден, че не могат да го разберат, се отказа да се обяснява. Следвайки друг свой инстинкт, той се раздели с бившия разбойник и се впусна по следите на конниците с някаква смътна надежда, че може да е по-полезен на своя господар, ако бъде пак край него.

— Немият му е верен като куче — промълви Грегъри, когато видя, че индианецът тръгва, — също както моите стари парцаливи приятели ми бяха верни. Сър Хенри трябва да му е направил някога добро — както прави на всеки, когато може. А сега какво да се направи за него?

Известно време разбойникът стоя замислен.

— Заведоха го в Бълстрод, дето лагеруват. Това е сигурно. Няма да го държат дълго там. Те не мислят да го затворят в обикновен затвор. Нюгейт или Тауър — или единият, или другият ще го подслони от утре вечер! Дали ще можем да го освободим по пътя. Май едва ли ще можем. Дявол да го вземе! И моите плашила не могат помогна в тази работа. Сигурно цял взвод кирасири ще тръгне с него? Сигурно. Чудя се дали ще го поведат през деня? Май че няма. Ако не, през нощта по може да се яви някаква възможност. Ех, защо няма някой да ми помогне да поразмислим. Да ме обесят, ако старият Денси е предател. Невъзможно е след това, дето ми каза вчера сутринта. Не, не е възможно. Той не е знаел нищо за тази работа — свършил я е само този Уолфорд, дявол да го вземе. Ще отида при Денси. Ще разбера дали е замесен, или не. Ако не е, тогава той все ще направи нещо да ми помогне, а може би и дъщеря му ще направи? Тя сигурно ще помогне. Ако очите ми не ме лъжат, полудяла е по сър Хенри — полудяла е като зайка през март. Още сега ще ида, при Денси. Имам и друг приятел нататък и може с един камък да убия два заека. Проклет да бъде този беловежд подлец Уолфорд! Така ще го набия, че здраво място да не остане по грозното му тяло. Ух!

И завършвайки монолога си с това възклицание, той отново влезе в къщата, сякаш за да се приготви за посещението в колибата на Денси.