Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
„Не си достоен за него“, помисли Джон, но премълча. Нямаше полза от дърлене пред краля.
— Кажи ми за Морс Ъмбър, лорд Сняг — каза Станис.
„Нощният страж не взима страна“, помисли Джон, но друг глас в него прошепна: „Думите не са мечове.“
— По-старият от чичовците на Големия Джон. Вранояда го наричат. Веднъж врана го взела за умрял и му изкълвала окото. Той я хванал и ѝ отхапал главата. Като млад бил страховит воин. Синовете му умрели на Тризъбеца, жена му при раждане. Единствената му дъщеря била отвлечена от диваците преди трийсет години.
— Затова иска главата — каза Харууд Фел.
— Може ли да се разчита на този Морс? — попита Станис.
„Сгънал ли е коляно Морс Ъмбър?“
— Ваше величество трябва да го накара да положи клетва пред неговото дърво на сърцето.
Годри Великаноубиеца се изсмя.
— Бях забравил, че вие северняците се кланяте на дървета.
— Що за бог ще се остави да го напикават кучетата? — подхвърли приятелят на Фаринг Клейтън Съгс.
Джон ги пренебрегна.
— Ваше величество, мога ли да знам дали Ъмбър са се обявили на ваша страна?
— Половината от тях, и само ако платя цената на този Вранояд — отвърна раздразнено Станис. — Иска черепа на Манс Райдър за чаша за пиене и иска опрощение за брат си, който е тръгнал на юг да се присъедини към Болтън. Ужаса на курвите го наричат.
Това също развесели сир Годри.
— Какви имена имат тия северняци! Този да не е отхапал главата на някоя курва?
Джон го изгледа хладно.
— Би могло да се каже. Курва, която се опитала да го ограби, преди петдесет години в Староград. — Колкото и странно да изглеждаше, старият Ъмбър Сланата някога беше повярвал, че най-малкият му син има заложби за майстер. Морс обичаше да се хвали за враната, която му изкълвала окото, но историята на Ходър се разправяше шепнешком… най-вероятно защото курвата, която изкормил, била мъж. — И други лордове ли са се обявили за Болтън?
Червената жрица плавно се доближи до краля.
— Видях град с дървени стени и дървени улици, пълни с мъже. Над стените се вееха знамена: лос, бойна брадва, три бора, дълги брадви кръстосани под корона, конска глава с огнени очи.
— Рогов лес, Кервин, Толхарт, Ризуел и Дъстин — вметна сир Клейтън Съгс. — Предатели, всичките. Палета на Ланистърите.
— Ризуел и Дъстин са обвързани с дома Болтън с брак — обясни му Джон. — Другите са загубили лордовете си в боевете. Не знам кой ги води сега. Вранояда не е пале обаче. Ваше величество би постъпил добре, ако приеме условията му.
Станис изскърца със зъби.
— Уведомява ме, че Ъмбър няма да се бие с Ъмбър, за никаква кауза.
Джон не се изненада.
— Ако се стигне до мечове, вижте къде се вее знамето на Ходър и поставете Морс в другия край на бойната линия.
Великаноубиеца възрази:
— Искаш да накараш негово величество да изглежда слаб. Аз викам да покажем силата си. Изгаряме Последно огнище до основи и тръгваме на война с главата на Вранояда, набучена на копие, като урок към следващия лорд, който дръзне да предложи половин васалство.
— Чудесен план, ако искате всяка ръка в Севера да се вдигне срещу вас. Половин е повече от нищо. Ъмбърите не хранят любов към Болтън. Ако Ужаса на курвите се е присъединил към Копелето, то е защото Ланистърите държат Големия Джон в плен.
— Това е поводът, не причината — заяви сир Годри. — Ако племенникът умре в окови, тези чичовци могат да си присвоят земите му.
— Големия Джон има синове и дъщери. В Севера децата на покойника все още идват пред чичовците му, сир.
— Освен ако не умрат. Мъртвите деца идват последни навсякъде.
— Предложете това в присъствието на Морс Ъмбър, сир Годри, и ще научите повече за смъртта, отколкото може би ще ви се иска.
— Убил съм великан, момче. Защо да ме е страх от един въшлив северняк, който си рисува великан на щита?
— Вашият великан бягаше. Морс няма да бяга.
Едрият рицар се изчерви.
— Дързък език имаш в солария на краля, момче. В двора запя друга песен.
— О, стига вече, Годри — каза сир Джъстин Маси, отпуснат пълничък рицар с вечна усмивка и гъста руса коса. Маси беше от завърналия се „сбъркан патрул“. — Всички знаем какъв голям великански меч имаш, сигурен съм. Няма нужда пак да го вадиш.
— Това, което се вади ненужно, е езикът ти, Маси.
— Спрете! — отсече Станис. — Лорд Сняг, чуйте ме. Задържах се тук с надеждата диваците да се окажат достатъчно глупави, за да предприемат нов щурм на Вала. След като не ми се подчиниха, време е да се заема с другите си врагове.
— Разбирам. — Тонът на Джон бе предпазлив. „Какво иска от мен?“ — Не храня никаква обич към лорд Болтън и сина му, но Нощният страж не може да вдигне оръжие срещу тях. Нашите клетви забраняват…