Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— За ваше величество ще е по-добре с Морс Вранояда.
— Дредфорт ще бъде доказателството за това.
— Значи все пак смятате да предприемете тази атака?
— Въпреки съвета на великия лорд Сняг? Да. Хорп и Маси може да са амбициозни, но не грешат. Не смея да седя бездеен, докато звездата на Рууз Болтън се усилва, а моята гасне. Трябва да ударя и да покажа на Севера, че все още съм мъж, от когото трябва да се страхуват.
— Тритонът на Мандърли не беше сред знамената, които лейди Мелисандра видя в огньовете си — каза Джон. — Ако имахте Бял пристан и рицарите на лорд Виман…
— „Ако“ е дума за глупаци. Нямаме никаква вест от Давос. Възможно е изобщо да не е стигнал до Бял пристан. Арнолф Карстарк пише, че бурите над Тясното море са били свирепи. Както и да е. Нямам време за скръб, нито да чакам прищевките на лорд Дебелия. Длъжен съм да приема, че Бял пристан е изгубен за мен. Без син на Зимен хребет, който да застане до мен, мога само да се надявам да спечеля Севера с битка. Това налага да открадна лист от книгата на брат ми. Не че Робърт изобщо е чел някоя. Трябва да нанеса на враговете си смъртоносен удар преди да са разбрали, че съм тръгнал срещу тях.
Джон осъзна, че думите му са били напразни. Станис щеше да вземе Дредфорт или да загине. „Нощният страж не взима страна“, прошепна глас в него, но друг отвърна: „Станис воюва за кралството, железните хора — за роби и плячка.“
— Ваше величество, знам къде бихте могли да намерите повече мъже. Дайте ми диваците и с радост ще ви кажа къде и как.
— Дадох ти Дрънчащата ризница. Задоволи се с него.
— Искам ги всичките.
— Някои от собствените ти Заклети братя се опитват да ме убедят, че ти самият си полудивак. Вярно ли е?
— За вас те са само един жив щит. Мога да ги използвам по-добре на Вала. Дайте ми ги да направя с тях каквото поискам, а аз ще ви покажа къде да намерите своята победа… както и мъже.
Станис се потърка по врата.
— Пазариш се като старица на рибен пазар, лорд Сняг. Да не би Нед Старк да те е направил на някоя продавачка на риба? Колко мъже?
— Две хиляди. Може би три.
— Три хиляди? Що за мъже са тези?
— Горди. Бедни. Докачливи, ако е засегната честта им, но свирепи бойци.
— Гледай само да не е някоя копелдашка хитрина. Дали ще заменя триста бойци за три хиляди? Да. Не съм глупак. Ако оставя и момичето при теб, имам ли думата ти, че ще пазиш добре принцесата?
„Тя не е принцеса.“
— Както пожелаете, ваше величество.
— Трябва ли да те накарам да се закълнеш пред дърво?
— Не. — „Това шега ли беше?“ Със Станис беше трудно да се разбере.
— Добре тогава. Е, къде са тези мъже?
— Ще ги намерите ето тук. — Джон разпери изгорялата си длан над картата, западно от кралския път и южно от Дара.
— В онези планини? — Станис го изгледа подозрително. — Не виждам никакви замъци отбелязани там. Никакви пътища, никакви градове и села.
— Картата не е земята, казваше баща ми. Във високите долини и по планинските ливади от хиляди години живеят хора. Управляват ги клановите им вождове. Бихте могли да ги наречете дребни лордове, макар че те не използват подобни титли. Воините им се бият с огромни двуръчни мечове, а обикновените мъже мятат камъни с прашки и се пердашат едни други с криваци от планински ясен. Свадлив народ са. Когато не се бият помежду си, гледат стадата си, ловят риба в Ледения залив и отглеждат най-здравите коне на света.
— И вярваш, че ще се бият за мен?
— Ако ги помолите.
— Защо трябва да прося за нещо, което ми се дължи?
— Да помолите казах, не да просите. — Джон отдръпна ръката си от картата. — Не е добре да им пращате послания. Ще трябва да отидете при тях лично. Яжте техния хляб и сол, пийте техния ейл, слушайте гайдите им, хвалете хубостта на дъщерите им и храбростта на синовете им — и ще спечелите мечовете им. Клановете не са виждали крал от времето на Торен Старк. Гостуването ви ще е чест за тях. Заповядате ли им да се бият за вас, ще се спогледат и ще кажат: „Кой е пък този? Не ми е никакъв крал.“
— За колко клана говориш?
— Четирийсет, малки и големи. Флинт, Вул, Норей, Лидъл… Спечелете Стария Кремък и Голямото ведро, останалите ще ги последват.
— Голямото ведро?
— Вул. Огромен дебелак. Вул ловят риба в Ледения залив и плашат малките си, че железните хора ще ги отвлекат, ако не служат. Но за да стигнете до тях, трябва да минете през земите на Норей. Те живеят най-близо до Дара и винаги са били добри приятели на Стража. Бих могъл да ви дам водачи.
— Би могъл? — Станис не пропускаше нищо. — Или ще дадеш?
— Ще дам. Ще ви трябват. И добри коне също. Пътищата нагоре не са нещо повече от кози пътечки.