Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
— Ако наистина носехме някакъв предавател, нещо, което да е в състояние да ги насочва, то би изисквало мощен източник на енергия, нали? — попита Кристин.
— Една батерия — отвърна той, разглобявайки червилото й.
— Но това нещо със сигурност не би могло да действа с една толкова малка батерия.
— Ти би се изненадала от възможностите на модерната технология. Микроминитюаризация. Би се изненадала.
Въпреки че и четирите прозореца бяха свалени на един или два инча, пропускайки малко свеж въздух, стъклата се запотяваха. Чарли не можеше да вижда паркинга и това го правеше неспокоен, така че той включи отново двигателя и пусна вентилатора, въпреки изгорелите газове, които се промъкваха вътре от повредените шумозаглушител и ауспух.
Чантата съдържаше една автоматична писалка със златен писец и една химикалка. Той ги разглоби и двете.
— А колко надалеч може едно такова нещо да предава? — попита Кристин.
— Зависи от неговото съвършенство.
— По-определено?
— Няколко мили.
— И това е всичко?
— Може би, пет мили, ако предавателят наистина е добър.
— Но не през цялото разстояние от Лос Анджелис, нали?
— Не.
Нито една от писалките не беше предавател.
— Тогава как ни откриха през цялото това разстояние до тук в Санта Барбара? — попита Кристин.
— Може би те имат контакти с множество полицейски агенции и са научили, че откраднатият Кадилак се е появил във Вентура — отвърна Чарли, докато внимателно изследваше нейния портфейл, едно фенерче, една малка бутилчица екседрин и няколко други неща. — Може би, те са помислили, че ще се отправим към Санта Барбара, така че са дошли тук и са започнали да кръстосват из града, като просто са се надявали на добрия шанс да го засекат. Те са се движели от улица на улица с техните пикапи, настройвайки своите приематели, докато не са дошли достатъчно близко, за да уловят сигнала от предавателя.
— Но ние бихме могли да отидем на сто други места — каза Кристин. — Аз просто не виждам, защо биха се насочили така бързо към Санта Барбара.
— Може би, те не са ни търсили само тук. Може би имат екипи от търсачи, които работят във Вентура, Оуджей и редица други градове.
— Какви са техните шансове да ни намерят като просто кръстосват един град с тази големина, очаквайки да уловят сигнала на нашия предавател?
— Неголеми. Но това е възможно да се случи. Трябва да е станало по този начин. Как иначе биха ни намерили?
— Вещицата — обади се Джоуи от задната седалка. — Тя притежава… магическа сила… сила на вещица… или нещо подобно.
После той потъна отново в мрачно мълчание, взирайки се навън в дъжда.
Чарли беше почти готов да приеме детското обяснение на Джоуи. Старицата беше нечовешки безмилостна и изглежда притежаваше някакъв свръхестествен талант за проследяване на своята плячка.
Но, разбира се, тук нямаше магия. Имаше някакво логическо обяснение. Наличието на скрит миниатюрен предавател беше най-близко до ума. А дали това беше предавател или нещо друго, те трябваше да разберат, да приложат здрав разум и да поразсъждават, докато не намерят отговора. В противен случай, никога нямаше да могат да се избавят от старата кучка и нейните лудости.
Прозорците се изсушиха.
Все още нямаше никакви бели пикапи на паркинга, доколкото Чарли можеше да види.
Той прегледа всичко в чантата, без да открие електронното устройство, което беше сигурен, че трябва да е там. Започна да изследва самата чанта, търсейки издути места по шевовете.
— Мисля, че трябва отново да се местим — каза нервно Кристин.
— Само за минутка — каза Чарли, използвайки нейната пиличка за нокти, за да разкъса добре направените шевове в дръжките на нейната чанта.
— От изгорелите газове ми става лошо — каза тя.
— Отвори малко повече прозореца си.
Той не намери нищо в дръжките на чантата, освен памучна вата.
— Няма никакъв предавател — каза тя.
— Това, все пак, трябва да бъде отговора.
— Но, ако не е в моята чанта… тогава къде?
— Някъде — отвърна намръщено той.
— Ти сам каза, че той трябва да е в чантата.
— Сбъркал съм. Някъде другаде… — Чарли се опита да мисли, но се безпокоеше твърде много за белите пикапи, за да може да се съсредоточи.
— Ние трябва да се преместим — каза Кристин.