Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
На тия никому не нужни примитивни планетки Корпусът вече беше имал някои проблеми. Например, ако в някоя такава забутана дупка се появи вманиачен изобретател, построи мощен транслатор и започне едно ми ти радиохулиганство — хайде в картотеката! И планетата — също. Или друго: намислят някои хитреци да създадат военна база на друга, още по-дива от тяхната планета — и тях в картотеката! И базата, и планетата, и хитреците. Случвало се е светове в стадий на краен упадък да стават известни на агенти от Корпуса само поради аварийно кацане. И те също биват вземани под внимание — за всеки случай. Покрай всичко останало имаше специална програма за изучаване и класифициране на деградиралите планети и беше основан фонд за оказване на помощ на слаборазвитите цивилизации. Само че тази задача се оказа непосилна и Лигата на Световете така и не намери кога да се заеме сериозно с проблема. А Специалният Корпус какво да направи? Той решава локални задачи. Строго конкретни. И трябва да му се признае, че не се справя зле.
Въпреки това най-добрите специалисти на Корпуса не знаеха нищо за Егриси, Иолк и Дарданела. А Язон и Мета вече знаеха нещичко. До Иолк просто бяха ходили. Останалите изброени светове, както подсказваше логиката, се намираха някъде наоколо, недалеч, в същия централен регион. Откъслечната информация не позволяваше да се изчислят точните координати, но можеха да се направят някои предположения. Така че в никакъв случай не търсеха слепешката. Надяваха се и на случайна среща с рейсов звездолет от местните линии — пилотът би бил незаменим информатор! Обаче в обозримото пространство с радиус от стотина хиляди километра нямаше нито един кораб. И на пирянците им се наложи да кацнат на първата земеподобна планета, която срещнаха, с цел разузнаване и, по възможност, уточняване на по-нататъшния маршрут.
Опитаха се да спазят междупланетните конвенции и да потърсят радиовръзка още от орбита, но когато приборите отчетоха нулевата активност на ефира, веднага изстреляха една совалка с десетчленен екипаж. Още по време на снижаването спектрометърът регистрира голямо струпване на желязо. Решиха да се насочат натам. Разбира се, концентрацията на този доста често разпространен на земеподобните планети метал можеше да се окаже обикновено рудно находище или останки от загинала цивилизация. Но се оказа космодрум. Наистина — изоставен, унил, с клюмнали осветителни мачти и гъста трева, прораснала през ръждата. Десетилетия, а може би и векове не бе приемал кораби. Диспечерската му кула не работеше, наземната поддръжка — също… Но някаква служба, сигурно наблюдателна, все пак съществуваше, защото не минаха и пет минути от кацането и пристигнаха посрещачи с каручка, теглена от тройка чифтокопитни свинеобразни изроди с къдрава козина. От возилото слезе леко облечена и доста миловидна дамичка. Невероятно строга и категорична. Звънливо изкрещя няколко фрази на непознат език. В отговор Язон предложи есперанто и започна разговор.
Лекомислено облечената госпожичка първо заяви, че влизането в единствения на планетата град Елесдос (естествено, планетата наричаха по същия начин, Язон започна да свиква с това) е категорично забранено за мъже и деца. Е, деца пирянците не бяха взели, но за мъжете се обидиха. Най-вече Мета. Излезе напред и с помощта на Язон като преводач, заразпитва за какво става въпрос. Впрочем, веднага стана ясно, че местната жителка на име Спелида владее междуезика и разговорът потръгна.
Оказа се, че на Елесдос живеят само жени, размножават се чрез партеногенеза, наука и промишленост не развиват, с никого не воюват, не летят в космоса и храната винаги им стига. Защото на планетата расте вълшебният плод куромаго, който е и храна, и лекарство срещу всички болести, без него не може и да се забременее, и за развлечение бива използван все той — куромаго. Въобще куромагото се оказа не плод, а направо култов предмет. Всичко това беше страшно любопитно, но на вълнуващия пирянците въпрос, къде е разположена планетата Егриси, Спелида не можа да отговори нищо.
— Има ли начин да изкопча полезна информация, без да хапна куромаго със сестрите? — зададе си Мета риторичен въпрос.
— Ами ако хапнеш? — запита Язон.
— По-вероятно е да изкопча.
Звучеше привлекателно, но им се стори опасно да изпращат Мета сама на разузнаване. Да се връщат обратно на „Арго“ за женско подкрепление — каква глупост! Предложиха на Спелида да помисли и да се посъветва, дали градът не може да бъде посетен от смесена група, и поне двама от гостите да хапнат заедно с домакините от божествения (или какъвто е там) куромаго и да се разберат за каквото трябва.