Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
Антъни Импелитери и Джеймс Спърлинг намериха Шоу в коридора до чакалнята на хирургическото отделение да смуче възкисело кафе, изчаквайки вест за Мейсън и Рахман. Уолтър Уонг все още пътуваше насам.
Шоу им разказа какво се беше случило. Импелитери закрачи из помещението, бълвайки ругатни и заплахи как щял да избие до крак Сините тапи. Спърлинг се настани на един разнебитен, изпоцапан стол и заби поглед в празното пространство.
— Мразя болниците — промърмори само той.
Някъде около десет минути след пристигането им клетъчният телефон на Шоу иззвъня. Беше Джъстин Бъртън.
— Шоу?
— Искам да поговорим. Имам нужда от теб тук.
— Къде?
— В моя център.
— Ти още си там?
— Върнах се. Нали ми каза, че мога да ти се обадя? Трябва да поговоря с теб.
— Какво се е случило?
— Моля те, сякаш адът се е отворил! Можеш ли просто да дойдеш тук?
— Виж, един от хората ми беше застрелян и аз…
— Какво се е случило?
— Той е добре. В болницата „Кингс Каунти“ е. Чакаме.
— Наблизо сте. Можеш ли да дойдеш тук? Само за няколко минути.
— Тази гадост няма край — каза Шоу на останалите. — Вие останете тук, докато ви съобщят как е Мейсън. Ще се опитам да се върна, преди да е излязъл от хирургията.
Шоу забеляза мигащите полицейски буркани, обкръжили центъра на Джъстин, от три пресечки разстояние. Не си позволи да разсъждава какво ги беше докарало тук. Паркира извън кордона на полицията и линейките, оставяйки буркана си да мига.
Видя отвън сградата група униформени ченгета и детективи да оглеждат дупки от куршуми в стените на сградата.
Когато Шоу се приближи до кабинета на Джъстин, позна двама от тримата прикрепени към нея детективи да седят в чакалнята пред вратата й.
— Какво се е случило? — попита единия.
— Пълен ад! Кварталът е побеснял. Ново нападение от кола по улицата пред входа на комплекса. Стрелба напосоки. Някой е обстрелвал това място през цялата нощ. Мюсюлманите са се побъркали. Като че ли всички наоколо са луднали.
— Някой да е ранен?
— Една дама в спалното отделение в дъното на коридора е била простреляна в ръката. Няма да умре от раните си, но плътта е силно разкъсана. Жените вътре са изпаднали в истерия. Не смеят да напуснат, не могат и да останат. Чакаме „Кралицата на Шеба“ да вземе решение.
— Тя как е?
— Никак не е щастлива.
Той пристъпи в кабинета и затвори вратата зад себе си. Джъстин седеше зад бюрото си. Напрежението, изписано на лицето й, й придаваше суровост, но така на Шоу му се стори още по-привлекателна.
— Разбрах какво се е случило — каза той.
Тя впери очи в Шоу, но зад пронизващия й поглед той забеляза, че суровата й маска е донякъде паднала. Това не беше вече самоуверената жена, която бе видял преди малко. Шоу успя да усети жената Джъстин под външността на Джъстин Бъртън — дъщерята на полицейския шеф.
— Лойд, благодаря ти, че дойде. Имам нужда някой да ми каже, че всичко това ще спре. Какво научи? Не мога нищо да измъкна от когото и да било. Трябва да разбера какво става.
— Хванаха ли някои от хората, които са стреляли тук?
— Някакво десетгодишно момче. Мъртво.
— Мъртво ли? Как така?
— Казват, че мюсюлманите са го видели горе на покрива от другата страна на улицата, на една от сградите на „Ню Лотс“. Стреляло е оттам. Подгонили го. Казват, че побягнало и паднало. Чух един от униформените полицаи да споменава, че вероятно са го хвърлили от покрива. Намерили са пистолет до трупа му.
— Боже мили!
Шоу премести стол до бюрото на Джъстин и седна. В мига, в който се приближи достатъчно, тя стисна ръката му и попита:
— Какво, по дяволите, да направя, Лойд? Не мога да ги оставя да си развяват коня. Не мога да позволя да ме прогонят. Кажи ми какво да направя?
Той постави ръката си върху нейната и се опита да говори спокойно.
— Не го преживявай толкова, Джъстин. Това е само, само…
— Само какво?
— Виж, ти трябва да…
— Тази нощ те стреляха из целия квартал. Какво прави този човек? Ще го залови ли някой най-после? Ще го спре ли? Ти не можеш ли?