Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
Космическият кораб бе съвсем малък — сравнен във всеки случай с колонизаторските лайнери, чиито снимки бе виждал Кеа, или йонните кораби, стърчащи като забодени факли отвъд водните бариери. Никъде отвън нямаше надпис или обозначение. Но Кеа знаеше, че „Дискавъри“ е звездолет. Един от петте истински звездолета и единственият все още на Земята. Двата други бяха превърнати в скрап, останалите — консервирани на орбита около Марс.
Звездният двигател на кораба бе съвсем прост. Предназначен за работа с глупаци. Едно мигване и си на Алфа Кентавър. Една дума — край Лютен 726-B. Цяло изречение — Епсилон Инди. Още няколко думи — Арктурус. Проблемът бе горивото за двигателя. Корабът бе извършил две пътувания и шансът за трето бе минимален. Производството на горивото за всеки полет — екзотично синтетично вещество — отнемаше пет години и гигантски усилия, изискващи мобилизиране на усилията на цяло едно правителство. И въпреки това синтетичното гориво позволяваше на двигателя да развие едва половината от мощността си.
Кеа не можеше да откъсне хипнотизиран поглед от стройния, издължен корпус, опитвайки се да си представи мястото, към което би могъл да полети. Тръгна си от космопорта едва по тъмно. Но пак се върна. И отново.
Кеа беше на шестнайсет, когато Томпкинс умря. След като екипът на Спешна помощ си тръгна, двамата с Леонг Сук се спогледаха.
— Трябва да открием дали е имал роднини и да се свържем с тях — заяви тя. Двамата претърсиха малкото дюкянче, но не откриха никакви следи, сочещи, че Томпкинс е имал близки или приятели на Земята или на други планети. Намериха обаче един стар сейф. Леонг Сук доста се двоуми, но накрая призна пред Кеа, че вероятно ще трябва да го отворят. Дали не познава някой, който би могъл да се справи?
Кеа познаваше — самият той. Едно по-голямо момче го бе научило. Той завъртя циферблата, опрял ухо на ключалката и наострил слух. Слушаше как падат езичетата — точно както го бе учило момчето.
Вътре имаше два плика. Единият съдържаше две хиляди долара в кредити и завещание. Парите бяха за Кеа. В другия имаше формуляри и инструкции как да бъдат попълнени и на кого да ги пратят. Инструкциите бяха съвсем точни и изрични.
Кеа попълни формулярите и ги прати на адреса на континента. След седмица получи дебело писмо. Трябваше да се свърже с определен човек в Оаху. Този човек щеше да го подложи на някои тестове. Кеа изпълни и тези инструкции. После зачакаха.
Шест седмици след като решиха, че всичко това е или шега, или пълно безумие, пристигна писмо до него. Това беше от директора на Отдел прием на Калифорнийския технологичен институт, Пасадена, Калифорния. Канеха го да започне следване от есента на 2182. Кеа Ричардс беше спечелил. Нямаше да живее, нито да умре в Каханамоку Сити. Най-сетне беше свободен.
22.
Калифорнийския университет беше истинско разочарование. Когато пристигна тук, Кеа се надяваше да се срещне с наистина умни хора. Ала подготвителният клас, в който го поставиха, бе посветен на скучни лекции и досадни самостоятелни занимания. Нямаше почти никакво време да изучава света, в който бе попаднал. Към всичко това се прибави и болката от загубата на Леонг Сук, която си отиде малко преди Коледа на 2182-ра. Съобщиха на Кеа за смъртта й едва след нейното погребение.
Университетът в Калифорния беше същата голяма лъжа, както и дюкянчетата на проповедниците на Уличката на добрите хорица. И като всички големи измами, отвън изглеждаше величествен. Той имаше повече Нобелови лауреати, отколкото дори Хюстън или Лаунда — но повечето от тях преподаваха само по един-два специализирани курса на ниво докторанти. С повече от 25 000 студенти университетът наближаваше своята тристагодишнина и бе истински паметник на модерната архитектура и въображение. Единствената постройка, останала от „старите дни“ — преди институтът да подхване метастатичното си разрастване — бе фонтанът, край който Кеа седеше в момента, и постройката в испански стил на име Керкхоф Хол, където се водеха подготвителните занимания.
Ученето, макар и тежко, се състоеше предимно от зубрене. Двата теоретични курса целяха по-скоро натрупване на основа от познания, отколкото стимулиране способността на студентите за креативно мислене. Всъщност това бе поредното разочарование за Кеа. Беше се надявал да срещне в университета истински мислители, които умееха да надзъртат отвъд ограниченията, наложени от сегашната наука, да виждат и избягват минали грешки. Може би там имаше мъдреци, мислеше си той, но е твърде глупав, за да ги види или разпознае. Или пък на истинските мъдреци им бе скучно тук и бяха заминали да преподават на Ганимед и Марс. Но ако е така, защо толкова много хора от другите планети идваха да се учат в Калифорнийския университет?