Краят на империята

Кеа извади торбичка с половинкредитни монети от касата. Баргета нанесе на самоанеца бърз и рязък удар. Кеа пъхна торбичката в ръката му. Остин напипа тежките монети вътре, умът му заработи на бързи обороти и знанията по самозащита бяха забравени. Той завъртя торбичката с доста чевръсто движение. Самоанецът не си направи труда да отстъпи. Ударът на Остин попадна в брадичката му и Ричардс чу хрущенето на костта. Самоанецът извика от болка и седна, притиснал окървавеното си лице. Челюстта му бе увиснала безпомощно на една страна. Приятелите му наскачаха, но Кеа вече бе измъкнал сатъра, а пръстите му набираха машинално кода на полицията. Нямаше нищо лошо да ги повика при подобен инцидент — нито един от пияндетата не бе от местните.

Докато се появят ченгетата, Кеа бе измъкнал торбичката от ръката на Остин и я бе прибрал на сигурно място в касата. Те натикаха окървавения самоанец в патрулката и предупредиха приятелчетата му да очистят района. После наобиколиха Остин. Кеа обаче се намеси и каза, че той ще има грижата. Повика такси, увери се, че Остин има достатъчно пари, за да плати до мястото, където живее, след което затвори дюкяна. Едва тогава му хрумна странната мисъл, че от него никога няма да излезе добър макиавелец.

Три дни по-късно беше поредният досаден урок, посветен на микрочастиците. Кеа тъкмо преглеждаше резултатите от последния колоквиум, на който бе втори по успех, когато зърна в края на списъка името на Баргета.

— По дяволите! — измърмори един познат глас зад него. — Защо ли си губих времето да уча това?

Кеа се обърна. Баргета стоеше зад него.

— Знаеш ли — рече той, — тогава не бях толкова пиян. И никога не забравям нищо. Изглежда, ти попречи да бъда размазан на стената на твоето ресторантче.

Кеа се ухили — ако се изключеха надменният глас и стойка, Баргета бе доста приятен младеж.

— Едва ли е било чак толкова страшно — рече той. — Ти си добре сложен момък. Сигурно миг по-късно през покрива щеше да проникне сноп светлина и да ти спаси задника, когато по него се спусне бог Вишну.

— Онзи толкова ли беше голям?

— Даже по-голям.

Остин се разсмя.

— Както казах, длъжник съм ти. Когато — или по-скоро — ако някога този подготвителен курс приключи, надявам се ще ми позволиш да те черпя една мадама. Не че съм това, за което, ако не се лъжа, ме взе онзи рейлбус. Освен ако ти не мислиш така? И не че бих имал нещо против, ако си от онези мъже, които… нали разбираш, не си падат много по жени.

Кеа поклати глава.

— Няма такова нещо. Аз съм нормален червенокръв самец.

— Добре. Добре. И като стана дума за това, може да обсъдим някои други неща. За някои мои затруднения и дали не би могъл да ми помогнеш.