Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
Кеа напълно оправда очакванията на Леонг, освен що се отнася до училището. След първите две седмици в местното школо той се прибра у дома. Нищо не бе научил там. Момчето обаче разказа подробно час по час какво всъщност ги карат да учат. Тя се зачуди откъде да вземат частен учител и Кеа скоро посочи един подходящ кандидат.
През три пресечки от тях бе Улицата на добрите хорица. Малки дюкянчета, в които седяха всякакви проповедници и шамани, търсещи подходящи жертви за обръщане в своята вяра. Кеа се прибра веднъж в къщи и разказа развълнувано за едно от тях. Храмът на Универсалното познание. Малко по-голям от останалите магазинчета — пълен с фишове, микрофишове и купчини книги. Дори имаше раздрънкан компютър, свързан с университетската библиотека.
Леонг Сук каза на момчето, че ще го заведе в този храм. Вътре миришеше на мухъл и на нещо развалено. „Свещеникът“, плешив, възпълен мъж, се представи като Томпкинс. Да, потвърди той, никой не може да знае прекалено много. Само когато някой научи Всички неща, може да постигне съвършенство, но за целта трябва да се учи цял живот и — ако е определен за това — в последващите животи. Едва тогава ще дойде промяната. Той накара Кеа да чете на глас. Зададе му няколко въпроса — въпроси, които биха озадачили ученик от втори клас. Томпкинс засия. Да, готов е с радост да вземе Кеа за свой ученик. Заплащането му ще бъде… беше неочаквано ниско. Леонг Сук не пропусна да забележи начина, по който Томпкинс оглеждаше момчето, и нареди на Кеа да излезе навън. След това заяви на проповедника, че не иска да обръща момчето в неговата религия. Ако Кеа реши да бъде вярващ… тогава нека бъде така. Това не е проблем, увери я мъжът.
И още нещо, добави възрастната жена… и проповедникът изхриптя изплашено, когато в ръката й блесна седефена дръжка и острието на ножа опря в гърлото му.
— Няма да докосваш това момче — добави шепнешком тя. — Няма и да си помисляш да го докосваш. Защото, ако го направиш… ще се зачудиш защо твоята приятелка смъртта те прибира толкова скоро.
Томпкинс се разтрепери… и ножът изчезна.
В края на краищата въпреки съмненията на Леонг Сук — ако е имала такива — Томпкинс се оказа напълно коректен учител. Нещо повече, желанията му към Кеа се бяха изпарили в мига, когато го допря онзи нож. От друга страна, момчето поглъщаше жадно всички знания, с които го засипваше. Той буквално се преобразяваше на уроците по математика. Инженерство. Физика. Всички практични науки. Но не и останалите. Когато Кеа стана на дванайсет, Томпкинс го попита защо не проявява особен интерес към социалните науки — макар да четеше охотно книги по темата. Кеа го изгледа със сериозно изражение, сякаш не беше сигурен дали може да му се довери.
— Само точните науки ще ме изкарат от това място, господине. Оттук… и там горе. — Той посочи тавана и трябваше да изминат няколко секунди, преди Томпкинс да осъзнае, че говори за звездите.
Ричардс научи и други неща. Как да разбира, когато хората го лъжат. Как да се държи с тях. Говореше свободно четири езика и изучаваше общо дванайсет. Растеше като високо, силно и красиво момче. Усмивката и сините му очи му осигуриха още учители по други предмети. Някои бяха кикотещи се момичета на неговата възраст. А други имаха съпрузи. Научи се да надзърта зад всички завеси в спалнята, преди да си свали панталона. Научи се да скача от прозореца на втория етаж и да се претъркулва на неравната улица, без да си строши нещо.
Научи се къде да удря някой, който иска да му стори нещо лошо. И най-важното — научи се кога да удря и кога не. Понякога само юмрук не стигаше. Трябваше му някое тайно преимущество. Научи се как да използва подобни неща. Не му липсваха учители. Тежковъоръжена полиция патрулираше непрестанно по улиците на Каханамоку Сити — пешком или с гравиколи.
Когато стана на четиринайсет, Томпкинс го подложи на серия изпити. Премина ги без затруднения. Томпкинс не му разкри за какво става въпрос, но съобщи на Леонг Сук, че са еквивалент на стандартните приемни изпити за Космическата академия.
— Там ли трябва да иде? — попита Леонг Сук. Томпкинс поклати глава. Макар че Кеа мечтаеше за космоса, това не беше пътят. Академията щеше да пренасочи Ричардс към военните — а това бе по-долу от способностите му. Но той отказа да й съобщи повече.