Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
С Делф неволно се уловихме за ръце и пристъпихме към средата на помещението, озъртайки се с отворени усти като новородени Уъгове, току-що открили света извън коремите на майките си.
– Има бая книги – отбеляза ненужно той.
Дори не бях подозирала, че съществуват толкова много книги. Първата ми мисъл беше, че Джон би се влюбил в тази стая, но веднага след това почувствах убождане от мъка. Нали тъкмо заради тях го бях загубила.
– И какво ще правим сега? – попита Делф.
Въпросът беше уместен. Мина ми през ума само едно. Протегнах ръка и изтеглих първата книга, която ми попадна. Но щом я отворих, сякаш дверите на Пъклото се разтвориха.
Стаята мигновено се преобрази в нещо напълно различно. Книгите, стените, таванът и подът изчезнаха в небитието. На тяхно място нахлу ураган от образи, гласове, писъци, проблясъци от светлина, вихри от движение. Уъгове, крилати Слепове, армии от Джабити и пълчища от други противни твари. Гармове, Амароци и Фрекове се носеха над камари от мъртви тела. Имаше и всевъзможни уъгоподобни същества – Колоси, воини в бляскави ризници, дребосъци с островърхи уши и яростни червени лица, тъмни забулени фигури, които се спотайваха в сенките и стреляха с мълнии оттам. После се разнесоха експлозии, калейдоскопи от пламък и кули от лед се сриваха в пропасти, тъй дълбоки, че дъното им не се виждаше.
Сърцето ми подскочи в гърлото. Усетих как пръстите на Делф се изплъзват от моите. Насред целия този адски водовъртеж се обърнах и го видях да побягва. Исках също да си плюя на петите, но краката ми сякаш се бяха сраснали със земята.
Погледнах надолу и видях в ръцете си още разтворената книга. Всичко, което виждахме, се лееше от нейните страници.
Може и да не бях толкова умна, колкото брат си, но простите задачи понякога имат прости решения. Захлопнах кориците на книгата. Щом двете и половини се затвориха, стаята отново се превърна просто в стая. Имах чувството, че съм тичала с километри, макар да не бях помръдвала от мястото си.
На няколко метра от мен Делф се бе привел запъхтяно, блед като тебешир.
– Да ме вземат мътните дано – извика той.
Само тръснах глава в знак на съгласие. Искаше ми се също да извикам, но нямах обема на неговите дробове.
– Залата на истината, Делф – успях да изрека с труд след малко. – Всички тези книги... Откъде са се взели? Няма начин да са за Горчилище. То просто не е толкова...
– Важно – довърши той вместо мен. – Не знам, Вега Джейн. Но във всички случаи, мисля, че е по-добре да се махаме. – И се упъти към стълбището.
Именно тогава чухме приближаващия звук. Делф се върна и застана до мен. Доколкото можех да преценя, не бяхме застрашени от атака на Джабити.
Това бе добре. Или поне така си мислех, докато не видях какво влиза през вратата.
После вече не бях способна на нищо друго, освен да пищя.
Което и сторих.
TRIGINTA OCTO
РАЗПРАВИЯ С КОБЪЛИ
Когато създанието пристъпи в залата, огромното пространство изглеждаше твърде малко, за да го побере. Аз знаех точно какво е. Бях срещала описанието му в книгата на Хърмс за Мочурището. Но на живо то бе далеч по-ужасяващо от илюстрацията си.
Това беше Кобъл.
Не чак толкова голям, колкото Колосите, с които се бях сблъскала в чуждото минало, и все пак с чудовищни размери. Но не размерите бяха най-стряскащи. Той имаше три тела, всичките Мъжки, скачени едно с друго за раменете, с три глави и три чифта малки криле, израснали от мускулестите им плещи. Бе въоръжен с три саби и три брадви, а когато вдигнах очи към главите, видях едно и също изражение: омраза, подсилена от неистова ярост.
– Вие сте нарушители – изрече една от устите. Гласът и беше нещо средно между писък и удар на гръмотевица.
Исках да отвърна нещо, но гърлото ми се бе сковало от ужас.
– А наказанието за това е смърт – додаде Кобълът.
После направи крачка напред. Имах чувството, че мраморният под ще се натроши под неимоверната му тежест. Едва успях да дръпна Делф надолу, преди трите наточени брадви да профучат оттам, където допреди миг се намираха главите ни.
Те прелетяха през цялото помещение и се забиха в рафтовете на отсрещната стена. Оттам се посипаха книги и от отворените им страници стаята отново се изпълни с отприщено безумие.