Warcross

— Не и щом Хидео вече е уволнил и двама ни. Вече си получих паричната компенсация, тъй че мен няма какво да ме задържа повече в това преследване. В момента си имам по-важни задачки, върху които да се съсредоточа — за тях ми се плаща. — Той накланя глава към мен. — Обаче бас държа, че ти още си навита да пазиш Хидео, нали?

Почервенявам от яд.

Той кимва към увисналия във въздуха файл.

— Та, реших да ти метна това, дето аз съм го събрал. Дар от един ловец за друг.

Поклащам глава. Все още не ми се иска да докосвам този файл.

— Нямам ти доверие.

— И аз не те харесвам — мръщи ми се Тримейн. — Ама в момента нямаме време за такива работи, нали така?

Гледаме се подозрително още секунда, след което най-сетне се пресягам и приемам файла. За момент очаквам нещо пред погледа ми да се прецака, сякаш тъкмо съм свалила вирус. Но нищо не се случва. Файлът изглежда чист. Може би все пак Тримейн е искрен. Отново поглеждам към него.

— Помогнал си на Рошан да измъкне Ашър от сградата.

Изражението му се променя. Чудя се дали решението му да се свърже с мен има нещо общо с онзи момент — дали и той, като ловец, също разбира какво всъщност се е случило.

Тримейн свива рамене и ми обръща гръб.

— Кажи на Рошан, че съм наминал — промърморва.

И преди да успея да му кажа още нещо, той изчезва и ме оставя пак сама в стаята, вцепенена и втренчена там, където допреди миг се намираше виртуалният му образ.

Как е възможно това? Припомням си отново партито за откриването, когато се сблъсках с него и Макс Мартин и как той ми се хилеше подигравателно. Данните му изглеждаха напълно нормални, маскирани така, че да са неразличими от данните на обикновен играч. Не бях видяла инсталирани никакви щитове, които да пазят инфото му. Сигурно бе изградил цяла сложна система от фалшива информация, за да отклони от дирята всеки, който се опита да се добере до него. И сигурно ме е изучавал. Тръсвам глава. Бил е пред очите ми, а аз въобще не съм го забелязала. Напук на самата мен, една усмивчица се прокрадва в ъгълчетата на устните ми. „Копеле хитро!“ — мисля си.

Примижавам и поглеждам файла, опитвам се да го разбера. Ясно е, че е повреден — точно като парчето, което аз имам.

Погледът ми отново се стрелва към съдържанието на кутията ми.

Коледното ми украшение и татковата картина бяха унищожени, но унищожаването им не значеше, че от тях не са останали някакви следи, колкото и дребни и повредени да са. Изучавам хартийките, останали от някогашната скица на баща ми. Оцелели са само няколко парченца… но ако ги гледам достатъчно дълго, все още мога да разпозная безпогрешно, че там е нарисувана майка ми.

Изкарвам главно меню и бързо започвам да набирам с пръсти по бедрата си. Появява се превъртащ се списък. Пресявам го отзад напред, докато най-сетне стигам до деня на първия ни турнир по Warcross.