Войните ги започват неудачниците [bg]

— По професия Юшлаков е фотограф, но не е добър, и преживява от случайни поръчки, — продължи Шустов. — Снима природата за календари, направил е няколко дребни рекламни кампании, но основната му дейност са момичетата. — Капитанът сложи на масата още няколко снимки. — За всеки вкус.

— Наистина интересно, — проточи Шведов, докато втренчено разглеждаше образците на творчеството на Юшлаков, — това не е ли порнография?

— Почти, — промърмори наведеният над масата Васкин.

— Не се увличай, студент, — кисело каза Корнилов. — Продължавай, Сергей.

— Постоянни доходи Юшлаков няма. Известните агенции не използват услугите му — или не знаят за него, или не го смятат за достатъчно приличен.

— Семейство?

— Съжителства с Елена Фьодоровна Миткина — Шустов си погледна записките, — на двайсет и седем години, нещо като модел.

— Московчанка?

— Не, приходяща, от Рязан. Изпратих там указания, обещаха до довечера да дадат информация.

— Обезателно се обади и им напомни.

— Тъй вярно — Сергей разлисти тефтера. — Има интересен факт — Юшлаков има доста реклами в страната, по местните вестници и по радиото. „Професионален фотограф търси момичета за работа в рекламния бизнес“. А в Москва и в Питер — не.

— Просто е — обади се Корнилов. — Търси момичета от провинцията, пази се, гледа да не оставя следи. Сигурно предварително разговаря с предполагаемата жертва, за да определи дали е подходяща, а по-нататък знаете.

— Мислиш, че той е Вивисекторът? — попита генералът.

— Сигурен съм, че е замесен, — отклони отговора Андрей.

— Не е ли прекалено явно? Адрес, телефон. Той знае, че могат да се проследят.

— Напомням, че попаднахме на него случайно, — не се съгласи майорът. — Ако Екатерина Молочанска не си беше забравила тефтерчето в къщи, и до ден-днешен нищо нямаше да знаем. Във всеки случай няма за къде да бързаме. Юшлаков вече е под наблюдение, телефоните му се подслушват. Знам за всяка негова крачка.

— Добре, — заключи генералът, — това вече е нещо.

Той доволно разгледа хората на Корнилов, задържайки поглед на всеки един от тях, и ехидно се обърна към майора:

— Изпревариха ли те, Кирилич?

Андрей безразлично сви рамене:

— Ние не се състезаваме, Аркадий Лвович, не сме на стадиона.