Войните ги започват неудачниците [bg]

— Някой е следил офисите на фирмата. Какво общо има „Чуд“?

— Те са свалили хеликоптера!

— Намери ли с какво са го свалили?

— Не, но…

— Андрей, — тихо каза Шведов, — за да започнеш да разработваш компания от такъв калибър, трябва да имаш много сериозни основания. Ти имаш ли?

— Не.

— По-нататък.

— След това, същата нощ, е станала престрелката на бул. „Ленински“, след нея, вчера сутринта, на ул. „Покровка“, и през деня, на ул. „Красная Пресня“. И четирите за ден, ден и малко.

— Как са свързани те?

— Във всички престрелки са участвали бандити с черни кожени дрехи и червени кърпи на главите. Те не принадлежат към нито една от известните групировки.

— Ново поколение? — оживи се генералът.

— Възможно е.

— С кого воюват?

— С „Чуд Inc.“, — твърдо отговори Корнилов.

— А като ги изключим?

— Като ги изключим, не знам. Вчера говорих с агентите си и с хората на Чемберлен. Кълнат се, че стрелба не им трябва, и никой не знае, какви са тия боклуци.

— Следи?

— Автомобилите, които са участвали в изброените събития, са обявен и за откраднати. Всички трупове и веществени доказателства са откраднати от хранилището вчера през нощта. Единствената нишка е ето този младеж. — Корнилов сложи на масата снимка на Артьом. — Разбрахме за него след престрелката на ул. „Покровка“. По колата му има дупки от куршуми, а на пода и намерихме гилза от „гюрза“.

— Кой е той? — Генералът взе от масата снимката.

— Головин, Артьом Сергеевич… Обикновен човек. — Корнилов въздъхна. Не е осъждан, не е разследван, висше образование. Нищо особено в биографията.

— Това може да се уреди.

— Ако го намерим, — добави майорът. — В дома си не се е появявал, у родителите си — също, и у познати не е бил. Изчезнал е.

— Защо е важен за разследването?

— Не знам, но червеноглавите активно го търсят и вчера даже са нападнали квартирата на любовницата му, някоя си Степанова. За щастие, там е бил лейтенант Васкин, който мъжествено е отбил нападението на бандитите.

— И последвалото на спецназ, — промърмори под носа си Шустов.

— Виждаш ли, Андрей, какви орли ти давам, — разцъфтя в усмивка Шведов.

Васкин скромно наведе глава.

— Какво открихте около Головин?

— Разпитахме колегите му. — Корнилов повъртя в ръцете си запалката, но под тежкия поглед на генерала със съжаление я прибра в джоба си. — Головин отишъл на работа с малка черна раница, обадил се на някого, срещнал се с някого и му дал раницата, и веднага след това на улицата започнала престрелката. Дали е участвал в нея, или не, не се знае. След това Головин се върнал в офиса, и раницата отново била в него, но не останал дълго и изчезнал окончателно. А след няколко минути, — майорът вдигна пръст, — няколко неизвестни, представящи се за сътрудници на полицията, започнали да разпитват за него. Да направя ли извод?