Войните ги започват неудачниците [bg]

— Артьом, търся те из целия град. — Тя премести изумрудените си очи на автоматчика. — Къде го намерихте, сержант?

— Познавате ли го?

— Какво да ви кажа? — Лана нежно погледна Артьом. — Разбира се, че го познавам.

Сержантът замърмори, но прибра белезниците. Колегата му, който досега скучаеше зад волана на джипа, се надигна, за да вижда по-добре. След като се убеди, че е център на вниманието, младата жена си оправи косата и предизвика у всички маса положителни емоции.

— Сержант, нали нямате нищо против да прибера приятеля си? — попита тя. — Имаме нещо за довършване.

Полицаите дружно се облизаха и шумно въздъхнаха.

— Стига да го наглеждате.

— Обещавам, че повече няма да го пусна никъде, — отново се усмихна Лана. — Артьом, влизай в колата.

— Изчезвай, — изсъска му автоматчикът.

Артьом се пльосна на седалката и помаха с ръка на полицаите:

— Момчета, надявам се един ден и на вас да ви е толкова хубаво.

Скърцането със зъби на полицаите заглуши двигателя, Лана очарователно се усмихна, и мустангът скочи от мястото си.

— Благодаря, — обърна се Артьом към нея. — Не можеш да си представиш колко навреме се появи.

— Напротив. — Лана завиваше, без да намалява скоростта, явно бързаше да се отдалечи от полицаите. — Тайният Град не обича да се набива на очи. Какво си направил?

— Бях много мръсен и подозрителен.

— От тебе вони на Лабиринта, — младата жена демонстративно сбърчи носле. — Има ли къде да се измиеш?

— Не.

— Да не си скитник? Или си просиш гостуване?

Да си изпроси гостуване у Лана за Артьом би било удоволствие.

— Търсят ме.

— Значи си просиш. Защо тогава не ме потърси в клуба? Нали обеща?

— Защото намериха мен.

— Но си избягал.

— Да.

— От кого?

— От людите.

— Охо.

Мустангът спря в малка уличка, и Лана се обърна към Артьом. Бялата тъкан на блузката се опъна на гърдите и, ярките устни се извиха в усмивка.

— Толкова ли си корав?

— Не, те просто ме разочароваха.

— Добър отговор, — намръщи се Лана. — Отскоро ли си в Тайния Град?

— Защо реши така?

— Великият Дом не разочарова, Артьом. Той предизвиква уважение или страх, а самохвалството и пренебрежението струват много скъпо.

— Колко?

Небрежната поза на Лана беше изключително прелъстителна, полуголи гърди под тънката блузка, стройни крака, леко отворени устни и огромни очи. Вълшебни, примамващи очи, обещаващи, зовящи, очи, които те карат да забравиш всичко… Артьом се наведе и впи устни в нейните. Меки, ласкави устни, леко горчиви на вкус, които стават все по-горчиви и по-горчиви във всеки следващ миг на страстната целувка. Нещо не беше наред, Артьом усети как нещо невидимо прониква в мозъка му, навлиза дълбоко в душата му, и получава власт над него. Усещаше, че става все по-слаб и не намираше сили да прекъсне тази страстна, отровна целувка. Напротив, той притискаше момичето все по-силно към себе си, бързаше да попадне под магията и, и се наслаждаваше на порочното удоволствие от поражението.