![Войните ги започват неудачниците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/0/vojnite-gi-zapochvat-neudachnicite-bg-download.jpg)
Войните ги започват неудачниците [bg]
- Автор: Панов Вадим Юрьевич
- Серия: Тайният град #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-504-3
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:
— Въпреки това ми е зле.
— За това пък имаш хубав нож, — заключи ловецът. — А Чуя има лош нож. Счупи се.
Двамата замълчаха. Кортес чакаше стимулатора да подейства, а плъхоловецът въртеше в ръцете си черното навско острие. Всеки мислеше за нещо свое.
— Бзик също видя ножа, — съобщи последните новини Чуя. — Хареса му. Така каза: „Хубав нож“. Много ми завидя.
— Защо на теб? — осведоми се Кортес, без да отваря очи.
Той вече разбираше, че ще му се наложи да даде ножа, но все още вяло се съпротивляваше.
— Ти си ми приятел, — мъгляво обясни Чуя. — А и аз първи видях ножа. Бзик завижда.
— Колко е часът?
— Скоро ще стане осем сутринта, — отговори осът и с въздишка загледа стените на Лабиринта.
Кортес бавно се надигна и леко високопарно произнесе:
— Ние се бихме заедно, заедно проливахме кръв. Приеми този нож, велики воине, в знак на моята признателност и уважение към твоето мъжество.
Колкото по-просто е устроен един мозък, толкова повече помпозност му трябва, за да съществува. Лицето на ловеца се разля в детска усмивка, и той победоносно замахна във въздуха с острието:
— Това е постъпка на велик воин, Кортес. Искаш ли да ти подаря най-хубавия си дротик?
Кортес се намръщи:
— По-добре ми дай пари, трябва да се обадя.
— Да се обадиш? Заповядай.
Чуя измъкна от чантата си мобилен телефон:
— Плячка!
След няколко минути осът изведе Кортес до най-близката станция на метрото, и махайки с ръка за сбогуване, се разтвори в тъмните коридори на Лабиринта. След като остана сам, наемникът бързо набра някакъв номер.
— Аз съм. — Кортес беше свикнал да го познават по гласа.
„По-скоро, по маниера на говорене“ — мислено го поправи Сантяго, но на глас попита:
— Амулетът у вас ли е?
— Не. Артьом го е оставил в багажното на Киевската гара.
Сантяго се намръщи:
— Той къде е?
— Имаше бой, — сухо отговори Кортес, които изобщо не искаше да разказва, че е изгубил Артьом, — раниха ме…
— На гарата ли отива?
— Най-вероятно.
— Разбирам — Сантяго се замисли за секунда. — Имам нова работа за вас.
— Сега не мога, — мрачно каза Кортес, — трябва да намеря Яна.
— Не се безпокойте за нея. Аз я измъкнах от Зеления Дом, и тя продължава с контракта.
— Какво трябва да направя?
— Трябва да намерите един чел, фотограф. — Сантяго продиктува името и два адреса — на студиото и домашния. — Като го намерите, ми позвънете. Ще ви кажа къде да го доведете.
Москва, Киевската гара,
28 юли, сряда, 07:59
— Ще те изчакам тук, — каза Лана, докато намаляваше пред сградата на гарата. — А ти ще отидеш в багажното отделение и ще донесеш Амулета. Разбра ли?
— Да.
— Внимавай, там може да има засада. Първо се огледай, след това вземи Амулета. Ако видиш някой подозрителен, незабавно се връщай. Разбра ли?
— Да.
— Недей да нервничиш.
— Добре.
Младата жена нежно погали с ръка лицето на Артьом.
— Тръгвай. Когато се върнеш, ще те целуна.
Страстта избухна в него с нова сила.
— Аз бързо!
Окрилен, Артьом излезе от мустанга и тръгна към гарата, която живееше своя обичаен, суетлив живот. Понеделник или събота, сутрин или през нощта, тук нищо не се променяше. Тълпи обезумели от предстоящото пътуване хора, смесени с цигани, скитници, просяци, джебчии и полицаи, сновяха на всички страни, мърдаха, блъскаха се, викаха, мотаеха се един на друг под краката и ругаеха. И миризмата. Миризмата на гара не може да се сбърка с нищо друго — хубавата гара мирише на тръгващи влакове и вагон-ресторанти, а лошата — на тоалетна и непрани три години чорапи.
В багажното Артьом се огледа, не видя никой подозрителен, извади от клетката раницата и тръгна към изхода. Всичко се оказа обидно просто.
— Наред ли е всичко? — попита Лана, когато той хвърли раницата на задната седалка.
— Да.
За награда получи още една целувка. Феята уверено поддържаше жертвата в нужното емоционално състояние. Тя подкара към Москва река, и щом стигнаха до Воробьовие гори, спря и извади от чантата си мобилен телефон:
— Ало, търся Чука. Само с нето може да се говори нормално, — обясни Лана на Артьом, — останалите са пълни кретени, а и се шашкат прекалено. Чук? Здравей, Лана е… Чук, приятелят ти е при мен… Да, същият… Не, скъпи, пари не ми трябват, искам да се срещна с господаря ти… Не, Чук, така няма да стане. Предай на Вестителя, че с него иска да се срещне фея на Зеления Дом… Да, иначе нищо няма да се получи… Запиши моя номер…