Войните ги започват неудачниците [bg]

— Във връзка с престрелките ли сте тук? — мрачно каза той.

— Съвършено вярно, — потвърди гостът. — И, щом се захващаме за работа, искам да отбележа, че вашата версия за появата на нова престъпна групировка в Москва, за съжаление е невярна.

— Наистина? — учуди се майорът и извади цигара.

— Ще ви помоля да не пушите, — тихо произнесе Сантяго. — Не понасям цигарен дим.

— Помня, — отговори Корнилов, щракайки със запалката. Пламък нямаше. Той опита още един път със същия успех и недружелюбно погледна в непроницаемо черните очи на госта. Запалката беше нова, майорът я беше купил преди два дни, и нямаше как да не работи.

— Ако обичате, — натъртено произнесе Сантяго.

Андрей неохотно прибра цигарите.

— Благодаря.

— Къде дянахте хората? — поинтересува се Корнилов.

— Правилно би било да се пита, къде съм дянал нас, — заяви гостът, — но във всеки случай, обяснението ще отнеме много време, а аз бързам.

— Пришълци ли сте? — след кратка пауза попита Андрей.

Той разбираше от тия неща. Първата му жена беше побъркана на тема фантастика, и му четеше през нощта откъси от „Войната на световете“. Сега тия знания можеха да свършат работа.

— Не, тукашен съм, — отговори Сантяго. — Представлявам Тъмния Двор, основан примерно сто хиляди години преди появата на хората на този свят. Сега живеем в място, наречено Тайният Град — още по-старо селище, основано от нашите предшественици. Вие го наричате Москва.

— Живея в Москва цял живот, но никога нищо не съм чувал за Тъмния Двор.

— Избягваме ненужна реклама. Просто живеем и се стараем да не се месим във вашите дела.

— Много ли сте?

— Не, жалки остатъци, но за щастие, живеем много дълго. — Сантяго тъжно въздъхна. — В Тайния Град са събрани остатъците от цивилизациите ни.

— С какво се занимавате?

— Работим, забавляваме се, занимаваме се с бизнес, ходим във вашите кина, паркове, стадиони. Външно болшинството от нас не се различава от хората. По-точно, вие не се различавате от нас, и при нас всичко е точно така, както при вас.

— Убивате се един друг.

— Както казах, като вас — Гостът извади от джоба си още един орех и го хвърли на катеричката. — Не трябва да виждате в нас заплаха, майор Корнилов. Хората са просто още една раса. Имали сте епоха на формиране, ще имате епоха на разцвет, но рано или късно и вие ще се окажете в Тайния Град.

Корнилов мълчеше. Разследването на престрелките от самото начало беше изпълнено със странни, необясними факти, и сега той имаше възможност да ги свърже в едно цяло.

— Защо ви е потрябвала среща с мен?

— Вие съвсем не сте първият, който ми задава този въпрос, — усмихна се Сантяго. — Нещо повече, многократно ми повтаряха, че да се запозная с вас, и да ви разкажа за Тайния Град, е нежелателно. Повярвайте, мога да реша проблема си и без да общувам с вас, но не искам. Смятам, че сред вас, челите, трябва да има такива, които знаят за какво става дума.