Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Подмолната смъртоносна битка между Пастирите винаги се е водила без правила и закони. Това беше принцип, наложен още от Годините на Заразата. Тя се подчиняваше единствено на първичните инстинкти, които управляват природата. Ако сега Брюхел разбиеше черепа му с палката, Кал Омо щеше да последва доскорошния заместник. Но Нау успя да преодолее критичния момент и заговори тихо.
— Ти си дори по-самотен и от мен, приятелю. В съзнанието на колко от фокусираните е запечатано да ти се подчиняват?
— Аз… Аз разполагам с пилотите на Ксин. Имам съгледвачи и мога да накарам Рейнолт да издаде, каквото нареждане ми е необходимо.
Явно Ритцер отдавна балансираше по ръба на бездна, а Томас едва сега си даде сметка за това. Добре поне, че помощникът му постепенно започваше да се успокоява.
— Мислех, че познаваш Анне по-добре, Ритцер.
Унищожителният плам, обзел Брюхел, внезапно угасна.
— Да, вярно, прав си. — Той видимо рухна. — Сър… Причина за всичко е, че тази мисия се получи съвсем различна от онова, което съм си представял. Имахме всички условия и ресурси да живеем като Върховни пастири тук. Пред нас се откриваше шанс да намерим свят съкровищница. А сега повечето от „умните глави“ са мъртви. На всичкото отгоре не разполагаме с оборудване, което да гарантира безопасното ни завръщане у дома. Обречени сме да останем на това място десетилетия наред…
Ритцер изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в плач. Този рязък преход от агресия и заплахи към безсилие бе наистина забележителен. Томас заговори тихо и успокоително.
— Разбирам, Ритцер. Намираме се в екстремна ситуация, каквато не се е случвала още от времето на Заразата. Но ако преодоляването й е болезнено дори за теб, тогава наистина започвам да се тревожа за редовите членове от екипажа.
В това имаше известна истина — сред хората от мисията малцина притежаваха силния характер на Ритцер Брюхел. Също като него и те се озоваха в безизходно положение, в което беше изключено да създават семейство и деца. Това вече можеше да се превърне в твърде опасен проблем, който нямаше как да бъде подминат. Повечето обикновени хора обаче дори тук не срещаха трудности в поддържането на предишните си контакти и създаването на нови. В колонията имаше почти хиляда нефокусирани. За Ритцер обаче наистина беше трудно да задоволява прищевките си. Той обикновено употребяваше хората за свое собствено удоволствие, а излишни ресурси почти не им бяха останали.
— Освен това все още има шанс да открием съкровището — онова, за което всички мечтаем. Превземането на Чуенг Хо едва не ни костваше живота, затова пък сега владеем всички техни тайни. Ти лично присъства на последната среща за координиране на Бденията. Ние открихме физически закони, които са новост дори за Чуенг Хо. Хубавото тепърва предстои, Ритцер. Паяците са още на примитивен стадий на развитие, но тяхната цивилизация едва ли е възникнала тук. Тази слънчева система има твърде сурови условия, за да е възможно подобно нещо. При това ние не сме първите, които идваме да душим наоколо. Представи си само, Ритцер: цивилизация от нечовешки вид, която е овладяла придвижването сред звездите. А нейните тайни лежат тук някъде, в останките от миналото.
Нау поведе помощника си към противоположния край на помещението и двамата завиха по едно от разклоненията между редиците с хладилни камери. Визьорът на шлема му показваше навсякъде зелена светлина — знак, че всичко наоколо е нормално. Единствено камерите на Новородените даваха признаци на крайно износване. Имаше опасност след няколко години вече да не разполагат с достатъчно камери за поддържане на нормален режим на Бденията. Нямаше да е по силите на една междузвездна флота да се самовъзпроизведе, нито да си осигури необходимото високотехнологично оборудване, гарантиращо нормално функциониране. Проблемът датираше от незапомнени времена: да се изобрети такъв високотехнологичен продукт, който да задоволи нуждите на цяла една цивилизация — с всички нейни наслоения на развитата индустрия. Досега обаче никой не откри магически способ за неговото създаване. Човечеството често бленуваше за това, но досега не беше успяло да превърне в действителност най-голямата си мечта.