Дълбина в небето [bg]

Совалката се спусна към най-високите кули на Хамърфест и постепенно потъна в сянката под тях.

Удовлетворяването на Брюхел можеше да се окаже трудна задача; всеки по-млад мъж тук наистина трябваше да си наложи истинско въздържание. Томас вече преглеждаше списъците на хората от екипите и „умните глави“. „Да, ще свърша и тази работа.“ Отсега знаеше, че си струва усилието. Ритцер Брюхел беше единственият Пастир освен него в радиус от двайсет светлинни години. Макар отделни представители от класата на Пастирите често да влизаха в смъртоносна схватка един с друг, между тях въпреки всичко съществуваше солидарност. Всеки владееше тайни и жестоки похвати. Именно Пастирите ставаха преносители на изконните ценности на Новородените. Ритцер беше още млад, все още търсеше себе си. Ако успееше да завърже порядъчна връзка, всичко останало щеше да се нареди от само себе си.

А успехът вероятно ще бъде още по-грандиозен от онова, което си позволи да сподели с Ритцер. Очакваше да надмине дори плановете на чичо Алън. Идеята за новото завоевание сигурно щеше да убегне и на самия Томас, ако не беше онази първа среща с елита на Спекулантите.

Чичо Алън беше взел страха на поданиците си заради способността да изпълнява всички свои заплахи; въпреки това или именно заради тази си слава продължи старата балакреанска традиция да поддържа специална охрана. Но дори чичо Алън не успя да проумее, че се прави на тиранин пред смешно малки общности: Балакреа, Френк, Гаспр. Нау неслучайно разказа на Ритцер за основаването на Канбера. Имаше и по-добри примери от този, но Канбера бе любимият му случай. Докато неговите връстници зубреха до припадък История на Новородените и добавяха все нови и нови баналности към вече познатите стратегии, Томас Нау изучаваше историята на Обитаваното от хора космическо пространство. Дори бедствие с мащабите на Заразата бе нещо закономерно в структура като тази. В сравнение с Големите завоеватели, за които разказваше тази история, трусовете и промените на Балакреа изглеждаха наистина нищожни. Не след дълго Томас Нау познаваше в детайли делото на хиляди Стратези — от Александър Македонски, през Тарф Лу, чак до… Фам Нувен. Сред всички тях Нау избра за свой пример Фам Нувен — най-великият от Чуенг Хо.