Дълбина в небето [bg]

Ритцер вече изглеждаше напълно спокоен, а гневът му отстъпи място на дълбок размисъл.

— Наистина пожертвахме много, затова пък накрая ще се завърнем като победители. Мисля, че имам достатъчно кураж и сила да преодолея трудностите като всички останали в колонията. И все пак… Защо е нужно да търпим толкова дълго? Вместо това можем да кацнем с един наш отряд в някое кралство на Паяците и да го превземем.

— Те току-що са открили електрониката, Ритцер. Ние се нуждаем от много повече…

Заместникът на Пастира нетърпеливо разтърси глава.

— Да, да, това, разбира се, е така. А на нас ни трябва свръхразвита индустрия. Разбирам го по-ясно дори от теб — нали бях Пастир в доковете на Лорбита. Само едно тотално възстановяване може да ни спаси задниците. Но не схващам причината, поради която продължаваме да се крием на L1. Ако завладеем някой от народите на Паяците, пък дори и под формата на съюзничество с тях, нещата могат да потръгнат много по-бързо.

— Съгласен съм, но основният проблем си остава установяването на контрол. Ето защо всичко зависи от това правилно да изберем момента за действие. Известно ти е, че участвах в завладяването на Гаспр. По-точно — в началните години на нашата хегемония. Ако бях в първата флота, сега да властвам над милиони. — Той не се опита да прикрие завистта си; точно това чувство Брюхел би разбрал най-лесно. Гаспр беше истински джакпот. — Боже, какво постигна първата флота! Имаха само два кораба, представяш ли си! Разполагаха едва с петстотин „умни глави“ — много по-малко, отколкото са тук в момента. Най-важното беше, че седяха и дебнеха, докато Гаспр отново достигне Ерата на комуникациите. След това контролираха всичко до последната база данни на планетата. Съкровището само падна в ръцете им! — Нау поклати глава, изгубвайки за миг картината от визьора. — Прав си, нищо не ни пречи да завладеем част от Паяците още сега и така наистина да ускорим нещата. Но в действителност това ще е по-скоро неоправдан риск — да приемем съюзници, които са напълно непознати за нас. Ако допуснем и най-малката грешка, ако ни въвлекат в партизанска война, тогава всичко ще бъде поставено на карта… Най-вероятно ще „победим“, но тогава трийсетгодишното чакане може да стане петстотингодишно. В историята вече има пример за подобен провал, Ритцер, макар и да не датира от Годините на заразата. Знаеш ли за случилото се на Канбера?