![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Размисли върху това, което ти разказах, Ритцер. Изгнанието тук е горчивата чаша, която трябва да изпием до дъно, но наградата ще бъде по-голяма и от най-дръзките ти мечти. Дотогава нека се опитаме да решим твоите проблеми. Един Пастир не трябва да страда.
Върху лицето на по-младия мъж се изписа изненада и благодарност.
— Благодаря, сър. Нужна ми е само малко помощ, после отново всичко ще бъде наред.
Двамата поговориха още малко, уточнявайки какви неизбежни компромиси ще е необходимо да направят в по-нататъшната работа.
На връщане от „Сюивир“ Томас имаше достатъчно време да размисли. От неговата совалка диамантените скали приличаха на вълшебна искряща планина. В небето над нея се виждаха неправилните форми на лагера, складовете и междузвездните кораби, които кръжаха около астероида. Тъкмо беше време за Междинното бдение и той не забеляза никакви признаци на човешка дейност долу. Дори екипът на Киви не се виждаше никъде. Най-вероятно се намираше откъм сенчестата страна. Далеч отвъд диамантените върхове на небосклона грееше Арахна, самотна и величава. Над океана се забелязваха открити ивици повърхност, незасенчена от облаците. Тропическата зона сияеше в тюркоазно синьо. Колкото повече време минаваше, толкова повече светът на Паяците започваше да прилича на архетипа Майката Земя. Планета, на която се попадаше веднъж сред хиляди небесни тела — там хората можеха да кацнат и да се заселят. Щеше да прилича на земен рай още трийсет години, докато нейното слънце за пореден път не изчезне от небосвода. „А дотогава ние вече ще я владеем.“
Той току-що направи поредната успешна крачка към крайната победа. Разкри една загадка и предотврати нежелан сблъсък. Устните на Томас се изкривиха в горчива усмивка. Ритцер много грешеше, ако си въобразяваше, че да си племенник на Алън Нау е лесна работа. Няма спор, Томас си остана любимец на Алън Нау до последния му миг. Още в самото начало стана ясно, че именно той ще наследи чичо си като предводител на Новородените. Тази привилегия обаче скоро превърна Томас в най-голямата заплаха за стария Нау. Предаването на властта от един на друг водач — дори в семействата на Пастирите — обикновено биваше съпътствана от убийство. Затова пък Алън Нау притежаваше мъдрост и опит. Той наистина желаеше племенникът му да управлява, но едва след като изживее на своя пост до край дните, дадени му от природата. Поверяването на експедицията до Изчезващата звезда на Томас Нау беше акт на висша държавническа мъдрост. Този ход гарантираше живота и властта и на чичото, и на племенника. Томас Нау трябваше да отсъства от родната система близо два века. След като се върнеше обратно, можеше да продължи на свой ред господството на фамилията Нау.
Томас неведнъж се питаше дали присъствието на Ритцер Брюхел не представлява скрит саботаж. Докато още се намираха в родната система назначаването му за помощник изглеждаше правилен избор. Беше млад и се прослави с добре свършената работа по разчистването на доковете на Лорбита. Освен това беше издънка на един от родовете на Френк: родителите му се числяха сред първите поддръжници на Алън Нау, когато той завзе властта там. При всеки свой завоевателен поход Новородените отново и отново предизвикваха същата катастрофа, каквато Годините на Заразата донесоха на Балакреа: масова смърт, „гнили мозъци“, установяване господство на класата на Пастирите. Младият Ритцер охотно възприе всички изисквания на новия ред.
Откакто започна Изгнанието обаче, той сякаш упорито се опитваше да провали тяхната мисия: безотговорен, немарлив, безочлив и арогантен. Причина за поведението му вероятно бе и отредената му роля на Лошия, само дето Ритцер не играеше, а беше съвсем искрен. Той постепенно стана затворен и необщителен. Следваше логичното заключение — враговете на Томас Нау бяха много умни и играеха козовете си, планирайки далеч в бъдещето. Очевидно някак бяха успели да прекарат протежето си през строгия контрол на Алън Нау.
Днес обаче загадката и подозренията се разсеяха. „Оказа се, че не е нито саботаж, нито липса на компетентност.“ Неговият помощник изпитваше вопиюща нужда да задоволи определени свои потребности, а бе твърде горд, за да го сподели с някого. Ако живееха в цивилизован свят, неговият проблем се решаваше лесно; това бе съвсем естествена, макар и негласно възприета част от придобитите по рождение права на всеки Пастир. Но тук, в тая дивотия, след почти пълно крушение… При тези условия на Ритцер наистина не му беше леко.