Изгубената реликва [bg]

Не беше трудно да се досети.

— „Покаялият се грешник“ на Гоя. Въглен на хартия верже.

— Точно така — кимна Мими.

— Каква е била идеята? — попита Дарси и отпи глътка вино. Бен видя, че разказът я увлича.

— Идеята й беше да изобличи така наречения академик по изкуствата, който я бе унизил. Когато копието беше готово, аз й помогнах да му направим рамка, както ме бе учила. Един час преди вечерята да започне, докато графът беше твърде зает, за да обърне внимание, Габриела ме накара да окача копието в трапезарията, така че известният експерт да може да го вижда през цялото време. — Лицето на Мими се сбръчка в усмивка. — И планът се осъществи чудесно. Светилото, директор на академията, изведнъж скочи на крака и изкрещя: „Де Крешенцо! За бога! Не си ми казвал, че имаш Гоя!“. Преди Родинго да успее да отвори уста, директорът на академията се спусна към картината, за да я разгледа отблизо. „Великолепно!“ — не преставаше да повтаря той. Аз гледах през ключалката. Видях триумфа по лицето на Габриела.

— Тази жена ми харесва — отбеляза Дарси.

— В този момент Габриела стана и се обърна към него: „Радвам се, че й се възхищавате толкова, господине, но не Гоя я е рисувал, а една жена, която според вас няма таланта да заслужи място във вашата престижна академия“. Родинго побесня. Когато гостите си отидоха, той преби горката Габриела и й забрани да рисува. Даде й един час, за да унищожи всички свои картини, като заплаши да го направи сам, ако тя откаже. Габриела се видя принудена да запали огън в двора на имението. Но не изгори всичко. Много от картините си запази в тайната стаичка, включително съвършеното копие на „Покаялият се грешник“.

— Графиката, заради която хората са убивали и убиват и днес — каза Бен. — Искам да знам защо.

Мими се усмихна.

— Ще научите, мистър Хоуп. За да разберете защо поисках да се срещна с вас, ще трябва да ме изслушате. — Млъкна за момент. — Познавате ли руската история?

Бен се учуди.

— Малко.

— За момент ще трябва да оставим разказа за Габриела и Родинго — каза Мими — и да се върнем към хиляда деветстотин и трета година. В дните на имперска Русия и един аристократ на име Александър Боровски, далечен братовчед на управляващата династия Романови. Боровски бил собственик на най-големите мини за добив на злато в Сибир и един от най-богатите хора в цялата империя. Той и съпругата му Соня имали три деца — Наташа, Кити и най-малкия, Лео, роден през хиляда осемстотин деветдесет и пета година. — Мими пое дълбоко дъх. — А сега стигаме до най-важното. Александър Боровски станал собственик на предмет с невероятна красота и стойност, известен като „Черната медуза“. Когато ви кажа какво представлява, ще започнете да разбирате.