Изгубената реликва [bg]

Тя изтича последните няколко крачки, сложи длани на раменете му и го целуна леко.

— Толкова огромно разстояние заради един сладолед?

— И още едно-две неща — каза той.

— Аз едното от тях ли съм? — попита Дарси с усмивка.

Бен огледа просторния площад.

— Трябва да дойде тук всяка минута. Ето я.

Дарси проследи погледа му и видя висока брюнетка в костюм с панталон забързано да прекосява площада към тях.

— Страхотна е. И ми се струва позната. Коя е?

— Може скоро много често да я гледаме по телевизията — отвърна Бен. — Името й е Силвана Лученци, репортер.

Дарси повдигна вежда.

— Може да я гледаме много често?

— Зависи, Дарси. Зависи от теб. Носиш ли досието?

Дарси кимна, бръкна в чантата си и извади прозрачна пластмасова папка.

— Можем да постъпим по два начина — каза Бен. — Единият е да се обадим на Мейсън Ферис, да му кажем, че имаме доказателства, които могат да го закопаят заедно с целия му отдел и да го изнудим да свали всички обвинения срещу нас двамата, а теб да те върне на работа. С повишение, разбира се.

Дарси не каза нищо.

Бен кимна към Силвана Лученци, която приближаваше.

— Второ, можем да дадем тази папка на Силвана и да я оставим да си свърши работата. Да натиснем ядреното копче и да ликвидираме тези хора. Светът никога вече няма да е същият. Нито пък твоята кариера. Ти решаваш.

— Мислиш, че ще се колебая? — попита Дарси. — Да вървят по дяволите. Да действаме.