Изгубената реликва [bg]

— Обзалагам се, че Италианската комунистическа партия не е видяла и цент от тези пари — подхвърли Дарси.

Мими не й обърна внимание.

— С Едуардо така и не се върнахме в Италия. Вещите, които оставихме там, не си струваха завръщането ни. Вместо това се преместихме тук, в Княжество Монако, където знаехме, че парите ни ще бъдат защитени от посегателства от страна на данъчните власти.

— И двамата заживяхте доволно и щастливо — каза Дарси.

Мими въздъхна.

— Първо беше като сън. Цял живот сме били бедни и изведнъж такова богатство. Животът ни стана едно голямо парти. Нямахме истински приятели, но ни беше все едно, защото можехме да си купим колкото искаме фалшиви приятели и се чувствахме добре. Едуардо започна да колекционира скъпи коли — ферарита, бугатита. Купи си и яхта. — Старицата се тупна по гърдите. — Минаха две години и тази дребна италианка на четирийсет и пет вече не го задоволяваше. Започна да търси връзки с други жени. После, когато осъзна, че красивите французойки са с него само заради парите му и че му се смеят зад гърба и го наричат стар женкар, започна да пие. Една вечер беше много пиян и се скарахме жестоко. Едуардо излезе бесен от вилата ни, качи се на една от бързите си коли и… повече не го видях жив. На следващата сутрин полицаите намериха разбитата кола в подножието на скалите.

За миг на терасата настъпи тишина. Дарси седеше със скръстени ръце. Лицето й не изразяваше и капка съчувствие. Мими беше свела очи и стискаше броеницата с кокалести пръсти, покрити със старчески петна, и леко се поклащаше на стола си. Бен я погледна. Видя единствено една отчаяна старица, обладана от срам. Съвестта й се бе пробудила късно в живота й, но пък я измъчваше сериозно. Разяждаше я, но тя нямаше как да върне миналото и да поправи извършеното зло.

И част от Бен идеално разбираше това чувство.

— Предадох единствената истинска приятелка, която имах — изхлипа Мими. — Когато имах богатство, а тя нямаше нищо, какво направих, за да й помогна? Нищо. И после, благодарение на измамата ми, през хиляда деветстотин осемдесет и шеста година онези мъже влязоха в дома й. И я убиха, за да намерят яйцето. Аз съм виновна, че умря сама в страх. Ако двете бяхме отишли в Русия, за да намерим „Черната медуза“, ако я бяхме продали открито, на търг, както би трябвало… — Мими тъжно поклати глава.