![Изгубената реликва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/5/izgubenata-relikva-bg-download.jpg)
Изгубената реликва [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #6
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-257-2
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената реликва [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо не те е чакала в Лондон? — попита Дарси.
Бен я изгледа ядосано.
— За бога! Като питбул си с тези въпроси!
— Мислех си, че ако е знаела, че отиваш там, би те изчакала. Както изглежда, е заминала някъде.
— За Португалия — каза Бен. Чу въздишката в гласа си и съжали, че не е държал устата си затворена.
— Не искаш да говориш за нея, нали? Оголен нерв?
— Проницателна си. Да, така е. Ще ти бъда благодарен, ако смениш темата или просто млъкнеш.
Дарси се усмихна.
— Е, мисля, че вече знам.
Бен я стрелна с поглед.
— Какво знаеш?
— Отговорът на въпроса, който си задавам, откакто чух, че са те арестували. Как така някой, който е достатъчно добър, за да ми се изплъзне два пъти, позволява да го пипнат за сбиване в някакъв долнопробен бар.
— Толкова ли е необичайно за теб някой да ти се изплъзне?
— Досега изобщо не ми се беше случвало — отвърна тя.
— Е, какъв е експертният ти анализ, командир Кейн? — тросна се Бен.
— Срещнал си се с нея в Португалия. Какво се е случило между вас? Скарахте ли се? Заради това си се натряскал. А после си се сбил с местните.
Бен извърна лице. Загледа се в някаква ферма в далечината. Нивите и овощните градини внушаваха спокойствие. Изведнъж ужасно му се прииска да е там, да се разхожда из високата люлееща се трева под лятното слънце.
— Извинявай — каза Дарси, забелязала изражението му. — Не исках да те разстройвам.
— Тя има къща там — промълви Бен след дълга пауза. — Усамотена и спокойна. Място, където е удобно да се скриеш, да изчезнеш. Не знаех, че тя е там.
Дарси го наблюдаваше внимателно, четеше мислите му.
— И не беше сама, нали?
Бен се намръщи.
— Може ли да не говорим за това?
Той отпусна глава назад и затвори очи.
Влакът продължаваше нататък. Дарси видя как тялото на Бен се отпуска малко по малко, като че ли вътрешно се противеше на мисълта да се предаде на съня. След няколко минути остана напълно неподвижен. Дишаше равномерно, главата му се поклащаше леко от движението на влака. Тя се вгледа в лицето му, в тънките бръчици около очите, в гъстата руса коса. Излъчваше някакво спокойствие, докато спеше. Прииска й се да протегне ръка и да го докосне по челото.
— Дарси, Дарси — промърмори тя.
Погледна часовника си. До Милано оставаше около час. Стана и отиде до другия край на влака, за да се разтъпче и да си купи кафе от бюфета. Нямаше много хора. Когато се връщаше, видя вестник, изоставен на една седалка. Забеляза, че е британски — „Дейли Телеграф“, от същия ден. Взе го.
Бен все още спеше дълбоко, когато Дарси се върна на мястото си. Тя отпи от кафето и разгърна вестника. „Убиецът на Тасони все още е на свобода“ — явно се превръщаше в остаряла новина за британските медии, защото вече се стремяха да насочат вниманието на читателите си към разразяващ се скандал със застаряващ рок идол, за когото се твърдеше, че предлагал секс по интернет на дванайсетгодишни момичета. Дарси обърна на следващата страница.
И се вцепени, втренчена в снимката на младия мъж, който й се усмихваше от страницата на вестника.
Беше Джейми Листър. Заглавието гласеше: „Държавен служител убит при престрелка в Париж“. Пулсът на Дарси леко се ускори и тя зачете материала:
Френската полиция започна официално разследване вчера след смъртта на британски младши държавен служител, Джеймс Листър, 29-годишен, вследствие на брутално нападение в Париж по-рано тази седмица…
— Младши държавен служител — промърмори Дарси и продължи да чете.
… предполага се, че убийството на мистър Листър е резултат на объркана самоличност…
— Аха… как ли пък не.
… Засега остава неидентифициран трупът на другия мъж в автомобила. Полицията също така издирва жена, забелязана да излиза от колата при инцидента. Филип Ру, служител на френското Министерство на правосъдието, призовава гражданите, които могат да предоставят информация по случая…
Дарси си спомни Паоло Буитони и гърлото й се сви. Погледът й се премести върху следващото съобщение, озаглавено: „Тенис клуб в траур“.
„Всички сме съкрушени от трагичната новина“ — каза Едуард Харингтън, секретар на престижния лондонски Куинс Клъб, в който Джеймс Листър членува от четири години. „Джейми беше нещо повече от популярен член на клуба ни и талантлив тенисист. Смятах го за близък личен приятел. Ще ни липсва много.“