Изгубената реликва [bg]

67

Пристигнаха в Милано и си купиха мобилен телефон с предплатена карта от павилион на гарата. Дарси набра номера по памет.

— Дано си права, че можеш да се довериш на този човек — обади се Бен. Рамото го болеше и беше раздразнителен. Свали чантата в краката си.

— На Мик Уокър бих доверила живота си — увери го тя троснато.

— Това е трогателно. Но недей да доверяваш моя — предупреди я Бен. — Не му казвай къде сме и къде отиваме.

Замълча недоволно, когато Дарси се свърза и заговори бързо и отчетливо. Уокър я прекъсваше с въпроси и на Бен му се стори, че е разтревожен.

— Добре съм — увери го Дарси. — Всичко е под контрол. Но ми трябва помощ, Мик.

Тя описа набързо подробностите.

Бен взе чантата и отстъпи на няколко крачки, но така, че да може да чува разговора сред околния шум. Според информационното табло влакът за Монако щеше да пристигне точно навреме и щеше да се появи на гарата всеки момент. Помисли си, че дори само една цигара би му доставила огромно удоволствие. Съжаляваше за запалката си „Зипо“. Навремето тя бе спряла куршум и бе спасила живота му. Сега вероятно се търкаляше в някой кашон в италианския затвор.

Дарси свърши разговора и отиде при Бен с доволен вид.

— Уредено. Ще го направи.

— Има голяма вероятност вече да са отворили шкафчето на Листър и да са предали вещите на роднините му — отбеляза Бен. — Може да се окаже губене на време.

— Мик знае, че трябва да действа бързо — възрази тя.

— Дори и вещите му още да са там, смяташ ли, че Мик ще може просто да отиде и да поиска да му отворят лично шкафче на член на клуба? — поклати глава Бен.

— Служебната карта от нашата агенция може да отвори всякакви врати — увери го Дарси.

— Не виждам смисъл. Замесваш този тип, но защо? Защо рискуваш да се издадем без нужда?

— Имам шесто чувство — настоя Дарси и го погледна с нещо средно между укор и възмущение. — Винаги се доверявам на интуицията си. — Замълча за момент и добави: — Изпитваш неприязън към мен, нали?

— До съвсем неотдавна се опитваше да ме тикнеш в затвора. Може би още не съм го преодолял.

— Не говоря за това. Не ти харесва, че ми хрумват идеи.

— Нямам проблем с полезните идеи.

— Знаеш ли какво си мисля? Прекалено много си свикнал да действаш сам, Бен Хоуп. Проявяваш упорство, свадлив си, държиш да става твоето.

— Мога да играя в отбор — възрази Бен. — Но искам да знам кой друг играе на моя страна. Ако знаех, че ще намесваш в играта всеки срещнат, нямаше да тръгна с теб.