Смъртни врагове [bg]

Джеръми се обърна надясно и се взря в Кейлъб. Синът на Елис носеше нещо като очила на оксиженист и на главата си беше нахлупил широкопола шапка „Панама“. Кожата му изглеждаше млечно бяла, почти прозрачна.

— Кейлъб отговаря за Шеста клетка, нашата оперативна част.

Елис не беше представил официално сина си, но Джеръми го познаваше добре. Преди по-малко от седмица той бе видял как този мъж изчезва в индонезийската джунгла.

— Ако решим да те приемем, ще трябва да отговаряш пред мен — каза Кейлъб. Думите му като че ли изискваха отговор.

— Отговарям само пред истинския и праведен бог — рече Джеръми. — Ще ти помогна, ако искаш, но трябва да знаеш какво мисля и чувствам.

Елис кимна сякаш отговорът го бе впечатлил.

— Виждал ли си това? — попита той.

Джеръми взе парчето пожълтял вестник, което някой бе изрязал от „Вашингтон Пост“. ЗАЩО ТОЗИ МЪЖ Е В БЕЛИЯ ДОМ? — гласеше заглавието.

Някой бе подчертал цитат, който Джеръми добре помнеше — това бе изявление за тогавашния президент Джордж У. Буш: „Защо този човек е в Белия дом? Мнозинството американци не гласуваха за него. Той е в Белия дом, защото бог го постави там във време като сегашното“.

Авторът на тези думи бе генерал Уилям „Джери“ Бойкин от специалните военновъздушни сили на САЩ.

— Искате да кажете, че Бойкин е свещеник на Финеас? — попита Джеръми. Постара се да звучи по-скоро оптимистично, а не с недоверие.

— Бих искал — отвърна Елис. — Но не е. Искам да кажа, че има здрави, съзнателни патриоти на всички равнища на управлението. Невинаги трябва да си татуираш вътрешната страна на клепача, за да подкрепяш нашата кауза.

Полковникът взе изрезката и я погледна с възторг.

— Чел си Светото Писание — рече Кейлъб. — Знаеш какво трябва да бъде сторено.

— Познавам гласа на неверника — кимна Джеръми. — Богът на тъмнината. Ислямският Мохамед. Знам, че трябва да бъде спрян.

— Ръководителите на тази страна ни оставиха в провала — продължи Кейлъб. — Хомосексуални бракове. Една раса се смесва с друга. Майки убиват неродените си деца. Свещеници развращават най-невинните от паството си… — гласът му потъна в отвращение, толкова дълбоко, че дори не можеше да го изрече с думи.

— И двама мъже изправени срещу целия свят, опитващи се да спрат това? — прозвуча зад тях женски глас. Глас, който Джеръми не предполагаше, че ще чуе в тази обстановка. Косъмчетата по тила му настръхнаха.

— Точно щях да обясня на един нов свещеник как възнамеряваме да го използваме в нашата мисия — каза Елис.

— Това е добре — отвърна жената, прекрачвайки пейката до масата за пикник, за да седне. Настани се точно срещу мъжа, до когото бе лежала в индонезийските джунгли. — Защото според новините губим войниците си по-бързо, отколкото си губим времето.