Смъртни врагове [bg]

15.

Петък, 18 февруари

05:07 по Гринуич

Хилкрест Уудс Мол, Кълъмбъс, Охайо

— Ехо-едно до командния пункт — прошепна гласът в миниатюрния микрофон. — Искам разрешение за влизане със сила, както и за придвижване към фаза „зелена линия“.

Ед Дерън стоеше до магазина за обувки „Пейлъс Шу Соурс“, близо до пешеходната зона на едно предградие в Средния запад. Светещият глобус на самотната улична лампа вече бе пръснат с един изстрел от безшумната 9-милиметрова автоматична пушка. Пелена от дъжд и лапавица забулваше района на нападението и им осигуряваше чудесно предимство при нощна атака.

— Разбрано, Ехо-едно — отвърна Лес Мейсън. — Бъдете готови.

„Бъдете готови — двете най-трудни думи в тази работа“ — помисли си Дерън. Като водач на оперативен екип на ООЗ, той отговаряше за живота на останалите шестима мъже. Сега те се бяха наредили пред него и като някаква смъртоносна стоножка очакваха заповедта да убиват.

И щяха да го направят. Противно на това, което хората си мислеха, Отрядът за освобождаване на заложници към ФБР не бе просто екип за бързо реагиране. Те бяха цивилният отряд на Америка за борба срещу тероризма, напълно подготвен тактически екип, готов за извънредни действия навсякъде, където бяха изчерпани всички други възможности.

Те взривяваха вратите, а не чукаха по тях, за да покажат заповед за арест или обиск. Правеха зашеметяващи диверсионни атаки, а не наблюдаваха заподозрените с фиброоптични камери. Говореха с автоматични откоси, а не предупреждаваха предварително. И ако заподозрените държаха оръжие, загиваха на място.

— Имате разрешение за влизане със сила и за придвижване към фаза „зелена линия“ — обяви Мейсън. Командирът на ООЗ звучеше решително, но спокойно. Той самият нерядко бе стоял на мястото на Ед Дерън.

Командващият отряда нямаше нужда от допълнителни обяснения. След като командирът на ООЗ бе издал заповед за проникване, той се превръщаше автоматично в седмия член на групата.