Смъртни врагове [bg]

Това е законна религиозна група, свързана с близък и жизненоважен съюзник от Близкия изток, твърдяха хората от предишната администрация. И те не бива да бъдат тревожени без конкретни доказателства за вредителство.

Политически тъпотии, ръмжаха разследващите. Почти всичко, свързано със Саудитска Арабия, беше недосегаемо през предишните четири години — от членовете на фамилията на Бин Ладен, които се измъкнаха от страната след 11 септември с правителствени самолети на САЩ, до твърде спорните финансови канали, които хвърляха в треска разследващите ги. Дали това се дължеше на зависимостта от петрола, или на личните връзки между президента и кралския двор на Сауд, не беше много ясно — но бе доказателство в подкрепа на циничното твърдение, че войната срещу терора мирише повече на пари, отколкото на справедливост.

Фаза „зелена линия“, повтори си Дерън, след като първият мъж от групата се прикри зад ръба на широкия прозорец. След кодираната команда те трябваше да напуснат фаза „жълто“ — да излязат от временното си укритие. Сега екипът от седем мъже трябваше да действа открито, лице в лице с неизвестността.

Без бавене, третият мъж от редицата изтича и се сниши под прозореца от другата страна на сградата. Приклекнал между вратата и обширния прозорец, той измъкна странно на вид приспособление.

Дерън наблюдаваше как брийчърът на екип „Ехо“ разтегля подобния на въдица алуминиев прът с прикрепената в края трилитрова бутилка с вода. Тънка матова тръбичка минаваше по цялата дължина на пръта и стигаше до пусковия механизъм в основата му.

Дерън бе обучаван, че експлозивите действат по три начина — осигуряват ударна вълна, вдигат във въздуха или режат. ООЗ ги използваше и по трите начина, но в този случай щяха да използват водата — неподлежаща на компресиране и затова абсолютно разрушителна, за да усилят ефекта на взривния заряд. При заповед за действие брийчърът щеше да вдигне бутилката с вода до центъра на широкия три метра прозорец и да възпламени взрива. Свръхналягането, осигурено от експлозията, щеше да пръсне напълно стъклото и да неутрализира намиращите се вътре, така екипът щеше да влезе много по-безопасно, отколкото през вратата.

— „Ехо“ готови — прошепна Дерън, когато видя, че брийчърът вдига палец.

Екипът зачака обратното броене. Познаваха добре целта: компютърно помещение в предната част на сградата. Тази нощ нямаше да спасяват заложници, но информацията от един хард диск можеше да спаси хиляди хора.

— „Хотел“ готови — съобщи друг глас. Това беше втората група нападатели, които бяха заели позиция при задната врата. „Рентген“ и „Уиски“ покриваха околността — без да откъсват очи от оптическите си мерници, те дебнеха за цели, които евентуално можеха да се появят в мрака около сградата.

— Команден пункт — едно до всички групи: бъдете готови, наблюдавам — каза Мейсън.