Смъртни врагове [bg]

Мичъл тъкмо бе пристигнал с хеликоптера от имението си и Сирад го откри в Бойната зала.

— Мога ли да вляза? — попита тя, чукайки по отворената двукрила врата. Беше късно, но кой ли спеше през тези дни?

— Моля — отвърна Мичъл. Той стоеше между голямата заседателна маса от червен дъб и изложбените витрини. — Точно се наслаждавах на последните си придобивки.

Той посочи към пистолетите за дуел, поставени върху кадифената поставка с дула едно срещу друго. Почти по същия начин ги бе гледал и Александър Хамилтън преди двеста години.

— Какво решихте? — попита тя, насочвайки се към прозорците. Светлините на Ню Йорк проблясваха в тъмнината.

— Да реша за какво? — попита той.

— Относно противоречивите сведения за щастливия изстрел на Аарон Бър. Разбрах, че сте искали да купите тези пистолети, за да пробвате сам спусъка.

— А, да. Спусъците… — той изглеждаше облекчен, почти игрив. Сирад не го беше виждала преди в такова настроение.

Мичъл отвори една широка стъклена витрина и измъкна пистолета, намиращ се вдясно.

— Ето това е единият. — Той го насочи под ъгъл от четирийсет и пет градуса към пода и постави левия си юмрук на хълбока. — Хамилтън загубил сина си от един 54-калибров куршум, изстрелян от това оръжие през 1801-а, после — три години по-късно — загубил и своя живот заради една глупава особеност на оръжието. Измамни неща са тези механизми.

Сирад наблюдаваше как шефът й зае позата за дуел и изпъна рамене перпендикулярно на мястото, където тя стоеше.

— Противоречието е следното: подготвяйки сина си за дуел за честа на семейството през 1801-а, Хамилтън твърдял, че един джентълмен винаги трябва първия път да стреля встрани. Ако това не било достатъчно да се успокоят буйните страсти, то тогава вторият куршум лесно би намерил целта.

Мичъл се втренчи в Сирад и насочи пистолета към краката й.

— Можеш да си представиш празнотата в корема на младия човек, когато е стоял до реката в Ню Джърси в онази съдбовна утрин и се е опитвал да реши дали да последва съветите на баща си, или да направи така, както му подсказва инстинктът. Според повечето сведения той бил възпитано и кротко момче. И сигурно е разчитал на първия изстрел.

Сирад се опита да изглежда отегчена. Беше дошла със собствената си информация за президентската хитрост й алчност.

— Лека мъгла се стелела над Хъдзън, докато секундантите приготвяли оръжията. Филип сигурно е усещал струйките пот, търкалящи се по гърдите му и попиващи в дантелената риза и в жилетката.

Мичъл дръпна назад ударника, чу се острото двукратно изщракване.

„Той наистина обича тия неща — помисли си Сирад. — Обича силата, обича да държи живота на другите в ръцете си“.

На лицето му беше изписано същото изражение, както и преди шест месеца, когато грубияните от седемнайсетия етаж я бяха проснали на една маса, за да наливат газирана вода в гърлото й. Тя си спомняше как той стоеше над нея, докато й задаваха въпроси, на които не можеше да отговори, и поглъщаше жадно страданията й, наслаждавайки се на властта си.