Смъртни врагове [bg]

Сирад се събуди. Бе спала на някаква маса, покрита с палто, което бе намерила зад една копирна машина. На пода до нея тихичко похъркваше Хамър фенът, а Рави се бе наместил на дивана.

— Как може да спите до това нещо? — попита „Не мога да топя в манджата“, имайки предвид главно помръдващия в съня си вълнови теоретик.

— А, усетил си — рече тя, избутвайки палтото от себе си и сбръчквайки нос. — Вони като кофа за боклук.

— Това е дъхът му — каза „Не мога да топя“. Сирад се смъкна от масата и отиде до него. Той играеше на някаква електронна игра.

— Уф — потръпна Сирад. — Как работите с него?

— Нямаме избор. Той е блестящ и ни трябва.

Сирад поклати глава, изразявайки смайването си. Почисти паяжинките от себе си и се замисли какво още трябваше да свърши.

— Трябва да се върна в града и да говоря с Мичъл — каза тя. — Наясно ля сте какво трябва да правите, докато ме няма?

Стенният часовник й казваше, че е пропиляла доста повече време от предвиденото.

— Вече започнах — отвърна мъжът до нея. — Само чакам Рави, за да продължим.

Добре, помисли си Сирад. Електронно — математическата алхимия сега й беше последна грижа. Рави и неговата шайка търсещи мозъци знаеха достатъчно, за да се погрижат за детективската работа. Сега тя беше единствената, която имаше цялата необходима информация, за да сглоби пъзела.

„Бордърс Атлантик“ е пълна с тайни и те всички са мои, спомни си тя какво й беше казвал Мичъл. Безмилостният, арогантен изпълнителен директор я беше размотавал, манипулирайки я като неофициален офицер под прикритие на ЦРУ, като й бе подхвърлял само трохички през последните месеци.

„Е, сега кой знае тайните?“ — триумфираше Сирад. Тя прибра в куфарчето си разхвърляните си бележки и принтираните страници с дигиталния подпис, които Рави й бе показал.

„Ти може да имаш бронирана каса, Мичъл — помисли си тя, — но сега аз държа ключовете“.

Но й предстоеше да реши в коя посока да завърти лостовете на механизма.