Другият [bg]

8.

В къщата вонеше на цигари и за първи път от сума време на Холи ѝ се допуши. Уилсън се тръсна на едно кресло, което също като стопа на колата ѝ беше „ремонтирано“ с лейкопласт. До креслото беше изправен пепелник като онези пред заведенията, какъвто Холи не беше виждала, откакто дядо ѝ бе починал (от емфизема). Канди извади от джоба на ластичния си панталон пакет цигари и запалка „Бик“. Не предложи цигара на посетителката, което не беше изненадващо предвид безбожните цени на тютюневите изделия, но Холи мислено ѝ благодари. Защото може би щеше да се изкуши да запали.

— Първо ми платете — рече домакинята.

На път за второто си посещение на клиниката Холи предвидливо беше изтеглила пари от банкомат; сега извади от чантата си портмонето, преброи банкнотите и ги подаде на Уилсън, която също ги преброи и ги пъхна в джоба си при пакета с цигари.

— Дано да е вярно, че умееш да си държиш езика зад зъбите, Холи — каза, изведнъж преминавайки на „ти“. — Бог ми е свидетел, че тези мангизи са ми адски необходими, щото онзи задник, мъжът ми, изтегли всички пари от сметката ни, преди да се омете. Обаче ме е и адски шубе от госпожа Кели, щото тя хич не си поплюва. Същински дракон е, като в „Игра на тронове“.

Холи отново прокара пръст по устните си и завъртя невидимия ключ. Канди Уилсън се усмихна и като че ли се поуспокои. Огледа дневната — малка, тъмна и обзаведена в стил „Ранна гаражна разпродажба“.

— Скапано е тук, нали? Имахме хубава къща в западния район на града. Е, не точно дворец, но беше сто пъти по-свястна от тази дупка. Оня мръсник мъжът ми я шитна под носа ми, преди да духне завинаги. Нали знаеш поговорката, миличка: „Най-заблудени са тия, дето си затварят очите за истината.“ Понякога съжалявам, че нямаме деца, та да ги насъскам срещу него.