![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
Холи отново взе чашата, изпи на големи глътки половината лате и замислено впери поглед в сенчестите глъбини на парка. После провери показанията на фитнесгривната. Пулс сто и десет, а галопирането на сърцето ѝ не беше предизвикано само от кофеина.
Тя отново зачете архивите на „Дейли Нюз“; скролна набързо информацията за май и юни, следвайки развитието на историята. За разлика от Тери Мейтланд Хийт Холмс беше изправен пред съда, но също като Тери (Джийни Андерсън би го нарекла стечение на обстоятелствата) никога нямаше да бъде съден за убийствата на Амбър и Джолийн Хауард. На 7 юни се беше самоубил в затвора на окръг Монтгомъри.
Холи отново провери показанията на фитнесгривната. Пулсът ѝ се беше повишил до сто и двайсет. Въпреки това допи кафето. Харесваше ѝ да води живот, изпълнен с опасности.
„Бил, да можехме заедно да разследваме тази история! Адски ми се иска. И Джером да е с нас. Тримата щяхме здраво да хванем юздите и да яздим този кон, докато спре да галопира.“
Само че Бил беше мъртъв, Джером пътешестваше из Ирландия, а тя беше попаднала в задънена улица и не можеше да разплете това кълбо. Най-малкото не и сама. Това обаче не означаваше, че е приключила в Дейтън. Не, не още.
Върна се в хотела, поръча сандвич на румсървиса (по дяволите излишният разход) и отвори лаптопа. Към бележките, водени по време на телефонния разговор с Алек Пели, добави информацията, която беше научила днес. Докато се взираше в екрана и преглеждаше написаното, внезапно се сети за фраза, често повтаряна от майка ѝ: „Едната ръка не знае какво прави другата.“ Полицията в Дейтън не знаеше за убийството на Франк Питърсън, а полицията във Флинт Сити беше в неведение за смъртта на сестрите Хауард. Всъщност беше логично. Престъпленията бяха извършени в различни райони на страната и по различно време. Никой не знаеше, че Тери Мейтланд е бил и на двете места, както и че убийствата по някакъв начин са свързани с клиника „Хейсман“. През всеки разследван случай минава нещо като информационна магистрала, а тази тук беше прекъсната най-малко на две места.
— Обаче аз знам — промърмори Холи. — Най-малкото знам повече от другите. Само че…
На вратата се почука, тя нервно подскочи и не довърши изречението. Отвори на сервитьора, подписа сметката, добави бакшиш, възлизащ на десет процента (след като се увери, че не е включен в сумата), и на бърза ръка отпрати младежа. После закръстосва из стаята; машинално отхапваше от сандвича с бекон, маруля и домат, макар да не усещаше вкуса му.
Какво ѝ убягваше? Какво пропускаше? Тревожеше се… всъщност беше обсебена от мисълта, че в пъзела, който се опитва да нареди, липсват доста елементи. Не вярваше, че Алек Пели нарочно е премълчал нещо… само дето може би той разполагаше с информация, която смяташе за маловажна.
Можеше да телефонира на госпожа Мейтланд, обаче щеше да я разстрои и да не може да я успокои — открай време не ѝ се удаваше да проявява съчувствие към страдащи хора. Вярно, че неотдавна беше помогнала на сестрата на Джером Робинсън да преодолее тежка криза, но по принцип не я биваше за ролята на утешителка. Пък и разумът на горката жена сигурно беше замъглен от скръбта и тя нямаше да се сети за важни факти, които да сглобят отделните фрагменти в едно цяло — също като онези три-четири парченца от пъзела, които почти винаги падат на пода и не можеш да видиш цялата картина, докато не ги намериш.
Човекът, който би трябвало да знае всички подробности — и важните, и маловажните, — беше детективът, разпитал повечето свидетели и арестувал Мейтланд. След като беше работила с Бил Ходжис, Холи имаше доверие на полицейските детективи. Разбира се, не всички бяха кадърни; тя не уважаваше Изабел Джейнс, партньорката на Пийт Хънтли след пенсионирането на Бил, а пък този Ралф Андерсън беше допуснал сериозна грешка, арестувайки Мейтланд на обществено място. От друга страна, гафът не означаваше непременно, че той е некадърен, а Пели ѝ беше обяснил най-важното „смекчаващо вината му“ обстоятелство — Тери Мейтланд е бил в близък контакт със сина на Ралф. Холи не можеше да си криви душата — Андерсън беше провел разпитите много професионално. Според нея тъкмо той най-вероятно държеше липсващите парченца от пъзела.
Да, струваше си да помисли по този въпрос. Междувременно ѝ предстоеше повторно посещение в клиника „Хейсман“.
7.
Пристигна там в два и половина, но този път зави вляво, където имаше две табели с надписи СЛУЖЕБЕН ПАРКИНГ и НЕ ПРЕПРЕЧВАЙТЕ ПЪТЯ НА ЛИНЕЙКИТЕ. Тя си избра място в дъното и влезе на заден ход, за да може, като спре, да наблюдава сградата. След петнайсет минути в паркинга започнаха да влизат колите на хората от смяната от 3 до 11. Малко след 3 следобед започнаха да напускат сградата онези от първата смяна — предимно санитари, няколко медицински сестри, двама с костюми, навярно лекари. Единият костюмиран се качи в кадилак, а другият — в порше. Да, явно бяха лекари. Холи внимателно огледа другите и си набеляза медицинска сестра на средна възраст, с туника с щамповани танцуващи мечета. Колата ѝ беше раздрънкана „Хонда Сивик“ с ръждясали прагове, счупен стоп, залепен с лейкопласт, и с избелял стикер ПОДКРЕПЯМ ХИЛАРИ на задната броня. Преди да се качи, жената спря да запали цигара. Автомобилът ѝ беше бричка, цигарите — скъпи. Чудесно!