Другият [bg]

— Прочетох във вестника още нещо — че е имал досие.

— Тъй си беше, ама нищо сериозно, само дето на седемнайсет беше откраднал кола, за да се повози. — Канди намръщено се загледа в цигарата си. — Странно, че са го написали във вестника, понеже тогава Хийт е бил малолетен и тези досиета трябва да са засекретени. Ако не бяха, май нямаше да го назначат в „Хейсман“, макар да имаше солидна военна подготовка и да беше работил пет години в Националния военен медицински център „Уолтър Рийд“. Да, вероятно нямаше да му се отвори парашутът.

— Говориш така, сякаш много добре го познаваш.

— Само да не си помислиш, че го защитавам. Чат-пат се виждахме на по питие, обаче не бяхме гаджета — понякога след работа с цялата тайфа отивахме в „Четирилистната детелина“; по онова време не бях безпарична и можех да почерпя, когато ми дойдеше редът. Минало свършено, миличка. Бяхме се кръстили Малоумната петорка, понеже…

— Мисля, че схванах — прекъсна я Холи.

— О, не се и съмнявам. Знаехме всички вицове за болестта на Алцхаймер. Повечето са адски жестоки, а много от пациентите ни всъщност са мили хора, обаче ние си ги разправяхме тия вицове, за да… ами, не знам точно защо…

— Все едно да си подсвиркваш за кураж, като минаваш край гробище — подсказа Холи.

— Точно! Ще пиеш ли една бира?

— Да, с удоволствие. — Холи не обичаше бира, освен това дори слабоалкохолните напитки не са препоръчителни, когато вземаш лексапро, обаче тя искаше да поддържа разговора.

Уилсън донесе от кухнята две „Бъд Лайт“, но не предложи чаша на посетителката също както одеве не ѝ беше предложила цигара. Пак се настани на закърпеното с лейкопласт кресло, което уморено изпъшка, и подхвана:

— Да, знам, че го бяха окошарили заради откраднатата кола. Всички го знаехме. Когато хората си пийнат, езиците им се развързват. Само че тая негова простъпка не можеше да се сравнява с онова, дето направи през април. Още не ми го побира главата. Като си помисля, че на миналогодишното коледно тържество се целунах с него под имела… — Тя потрепери… може би малко театрално.

— Значи той е бил в отпуск на двайсет и трети април.

— Ами, щом казваш… Знам, че беше през пролетта, щото пак ме беше хванала алергията. — Канди Уилсън запали поредната цигара. — Каза, че отива в Риджис и че с майка му щели да организират паметна служба за баща му, починал преди година. Той се хилеше на думата „паметна“, щото нали ние се грижим за хора с намалена памет… Може да е отишъл в Риджис, но се е върнал, за да убие момиченцата от Тротууд. Спор няма по този въпрос — първо, разни хора са го видели, второ, има видеозапис от камерата на една бензиностанция, на който се вижда как той си пълни резервоара.

— Резервоара на какво? — попита Холи. — Бус ли е карал? — Въпросът беше подвеждащ и Бил нямаше да одобри тази стратегия, обаче тя не можа да се въздържи.

— Де да знам? Май не пишеше във вестниците. Може да е бил с неговия си джип — „Шевролет Тахо“, много шикозен. Специални гуми, много никел… и с шибидах. Може да е вкарал децата вътре. Упоил ги е, докато е бил готов да ги… ами… да се възползва от тях.