Сърцето на Мирима бе натежало.
Тя се подготвяше да се сбогува с Габорн. Няколко души вече изнасяха телата на Джюрийм, Хенди и техните нападатели.
Нападението срещу Йоме бе толкова бързо и внезапно, че нервите на Мирима все още бяха изпънати. Халите готвеха някаква нова неприятност горе на Скалата на Мангън, а през това време Габорн говореше как ще слезе в Долния свят, за да срази господарката им.
Ленгли препусна из полето да събере лордовете за съвет. Докато съветът се подготвяше, Габорн връчи на Мирима и Боренсон кутията за писма, която трябваше да предадат на крал Зандарос.
— Моля ви, погрижете се да стигне местоназначението си — каза им той. — Алгиер кол Зандарос може да се окаже могъщ съюзник, а не можем да си позволим да ни бъде противник.
— Ще стигне — увери го Мирима. — И ще се грижа добре за Йоме, докато пътищата ни са в една посока.
— Знам — каза Габорн. — Дано Земята ви закриля. — Приближи се и я прегърна за сбогом. Жестът я изненада. Въпреки че приемаше Йоме за приятелка, все пак Габорн беше кралят и следователно стоеше твърде високо за подобна проява на близост.
Мирима отиде при Ейвран. Очите на момиченцето бяха насълзени. Изглеждаше окаяно.
— Малка сестрице. Аз тръгвам за Инкара и трябва да си кажем довиждане.
— О! Това означава, че няма повече да те видя.
— Не — увери я Мирима. — Ще се върна.
Но Ейвран поклати глава и каза глухо.
— Никой не се връща от Инкара… а и аз заминавам за Долния свят.
На Мирима страшно й се прииска да утеши момичето.
— Имай вяра в себе си и в своя крал. И в мен също. Сега аз съм твоята по-голяма сестра.
Но Ейвран само поклати глава.
— Уви, не си.
Беше права. Доколкото се знаеше, Роланд така и не бе помолил херцога да осинови Ейвран. Ейвран така и не беше станала сестра на Боренсон и обещанието на Роланд бе останало неизпълнено. Момичето си нямаше никого.
Мирима знаеше какво е. Собственият й баща си бе отишъл, когато беше малка. Беше си имала майка и сестри, които да се грижат за нея, и знаеше колко важна е подкрепата им. Загубата на Ейвран изглеждаше дреболия, можеше лесно да се поправи.
Мирима се обърна към Габорн.
— Ваше величество, Роланд Боренсон е искал да помоли Палдейн за разрешение да стане настойник на Ейвран. Но е загинал преди да успее да отправи молбата си. Дали бихте могли да удовлетворите молбата на Роланд — вече моя молба?
Габорн погледна Ейвран.
— А ти искаш ли го? Би ли приела Мирима за своя сестра?
Ейвран изглеждаше по-скоро умислена, отколкото възбудена. Кимна мълчаливо.
Габорн се обърна към Боренсон.
— Ако разреша това, ти всъщност ставаш неин брат и настойник.
— Тя е Земен пазител — намеси се Бинесман. — Земята ще я облича и храни, както намери за добре. А обучението й можете да поверите на мен.
Изявлението на чародея стъписа Мирима.
— Сигурна съм, че намеренията ти са добри — каза тя. — И че би могъл да обучиш Ейвран в тънкостите на магията. Но не си свикнал да се грижиш за деца. Можеш ли да й дадеш цялата обич, от която се нуждае? И когато огладнее, ще я храниш ли, или просто ще я оставиш да събира грудки и жълъди?
— И аз съм сигурен, че намеренията ви са добри — отвърна Бинесман. — Но не забравяйте, мила госпожо, че вие тръгвате за Инкара. Интересно как ще се грижите за нея?
— Имението ни в Дрювъри е достатъчно голямо, за да приюти едно дете — възрази Мирима. — Може да остане с майка ми и сестрите ми, когато не се учи.
Но Бинесман предупреди:
— Мисля, че в една къща ще й хареса толкова, колкото на дивите птици им харесват клетките.
Габорн изгледа и двамата.
— Едно дете може да живее в къща и да се храни на маса, и пак да бъде Земен пазител. Не виждам причина да не изпълня желанията на Роланд. Но все още не съм чул сър Боренсон.
— Баща ми вече е направил избора си — каза Боренсон.
— Така да бъде — промълви Габорн. — Е, Ейвран, поверявам те на грижите на семейство Боренсон. Макар да е само на име, вече имаш правото да се наричаш дъщеря на Роланд.
Мирима кимна, погледна с тъга Ейвран и й каза:
