Играта на Ендър

Мъжът все още не бе проговорил, когато Ендър се приготви и отиде до вратата, за да излезе от стаята. Вратата не се отвори. Ендър се обърна с лице към човека, който седеше на пода. Той изглеждаше около шейсетгодишен и бе най-възрастният човек, когото Ендър бе виждал на Ерос. Имаше еднодневни бакенбарди, които белееха повече от ниско подстриганата му коса. Страните му бяха леко хлътнали, а около очите му се диплеха бръчки. Гледаше Ендър с изражение, което издаваше само безразличие.

Ендър повторно се обърна към вратата и отново се опита да я отвори.

— Добре — рече той, предавайки се. — Защо е заключена вратата?

Старецът продължи да го гледа безизразно.

Значи това е игра, помисли си Ендър. Е, ако искат да отида на занимания, ще отключат вратата. Ако не искат — няма да я отключат. Не ми пука.

Ендър не харесваше игри, в които нямаше установени правила, а целта бе известна само на противника. Значи нямаше да играе. Отказа и да се разсърди. Направи, едно упражнение за успокояване на нервите, като се облегна на вратата. Скоро отново си възвърна спокойствието. Старецът продължаваше да го гледа безучастно.

Това сякаш продължи цели часове. Ендър отказваше да говори, а старецът седеше като ням, който нехае за нищо. Понякога Ендър се питаше дали човекът не е душевноболен, избягал от някое болнично отделение тук, на Ерос, който изживява сега в стаята на Ендър някаква налудничава фантазия. Но колкото повече продължаваше всичко това, без никой да дойде до вратата му, без никой да го потърси, толкова повече се уверяваше, че това е нещо преднамерено, което трябваше да го накара да загуби присъствие на духа. Ендър не желаеше да отстъпи победата на стареца. За да убие времето, той започна да прави упражнения. Някои упражнения не можеха да се правят без гимнастически пособия, но други, особено от курса му за лична защита, можеше да прави и без уреди.

Правейки упражненията, той се движеше из стаята. Упражняваше подскоци и ритници. Едно движение го отведе близо до стареца и макар че се бе приближавал до него и преди, този път ръката на дъртака се стрелна и сграбчи в движение левия крак на Ендър. Това наруши равновесието му и той се пльосна на пода.

Разгневен, Ендър скочи незабавно на крака. Той обаче видя, че старецът си седи спокойно, кръстосал крака, без изобщо да е задъхан, сякаш не е и помръдвал от мястото си. Ендър зае бойна стойка, но позата на кротко седналия старец го възпираше да нападне. Какво, да откъсне с ритник главата на стареца? И след това да обяснява на Граф — ами, той ме ритна и аз нямаше как да му остана длъжен.

Отново се зае с упражненията си, старецът продължаваше да го наблюдава.