Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Генералът се изправи и заяви:
— Така става, като позволяват на деца да се бъркат в световната политика. Мислят си, че животът е като компютърна игра. Няколко щраквания с мишката и цели нации се издигат или западат.
— Точно така се издигат и западат нациите — възрази Бийн. — Франция през 1940 година. През деветнайсети век Наполеон прекроява картата, създава кралства, където да управляват братята му. Победителите в Първата световна война орязват кралствата и прокарват безумни граници, които непрестанно водят до войни. Японското завладяване на почти целия Тих океан през 1941 година. Сриването на съветската империя през 1989-та. Събитията наистина могат да протичат внезапно.
— Да, но това е дело все на великите сили.
— Прищевките на Наполеон не са велика сила. Нито прищевките на Александър, който е сривал империи една след друга. Гърците не са били чак толкова непобедими, когато са достигнали до Инд.
— Не ми изнасяй уроци по история, момченце.
Бийн за малко да му каже, че явно се нуждае от някой друг урок, но Суриявонг го погледна и поклати глава. Бийн замълча.
Суриявонг имаше право. Премиерът не беше убеден, а единствените генерали, които говореха, бяха открито враждебно настроени срещу идеите на двете момчета. Ако Бийн продължаваше да настоява, неминуемо щяха да го изолират. А трябваше да е в кухнята на нещата, ако искаше да използва ударния отряд, който толкова усърдно бе създал.
— Господин генерал — заговори той, — не се опитвам да ви поучавам. Едва ли има какво да научите от мен. Просто ви предавам информацията, която получих, и изводите, които съм си направил от нея. Ако тези заключения са грешни, моля да ме извините, че ви отнех от времето. И ако решите да водите война срещу Индия, мога само да ви помоля за възможност да служа предано на Тайланд, за да се отблагодаря за любезното ви отношение към мен.
Преди генералът да успее да отговори (несъмнено нещо надуто), премиерът се намеси:
— Благодаря за старанието. Тайланд е оцелял, защото народът и приятелите ни дават най-доброто от себе си в служба на тази малка и красива страна. Разбира се, че ще те използваме в наближаващата война. Знам, че имаш ударен отряд от добре подготвени и находчиви тайландски войници. Ще се постарая да бъдете разпределени към командир, който ще съумее да ви използва най-добре.
Така ясно подсказваше на генералите, че Суриявонг и Бийн са под негова лична закрила. Всеки, който се опита да ги изолира, просто щеше да установи, че са прикрепени към друг командир. На Бийн не му трябваше повече.
— А сега — продължи министър-председателят, — колкото и да ми беше приятно да прекарам половин час в компанията ви, господа, външният министър на Китай ме чака и несъмнено се чуди на какво се дължи тази грубост да го оставя сам толкова дълго.
Премиерът се поклони и излезе.
Сприхавият генерал и останалите, които бяха най-скептични, веднага възобновиха веселия разговор, който бяха водили при влизането на Бийн, сякаш нищо не се бе случило.
Генерал Пхет Ной обаче, главнокомандващият на войските на Малакския полуостров, кимна на двете момчета. Суриявонг взе чинията си и се премести до него, Бийн напълни своята от масичката за сервиране и също се присъедини към тях.
— Значи имаш ударен отряд, така ли? — попита Пхет Ной.
— По въздух, суша и вода.
— Основната индийска офанзива е от север. Моите части ще следят за десанти по крайбрежието, но задачата ни е да наблюдаваме, не да се сражаваме. При все това мисля, че ударен отряд, извършващ нападения от юг, ще е по-свободен в действията си от подчинените на по-активното северно командване.
Пхет Ной явно съзнаваше, че армията му ще има най-малка роля във войната — но бе решен не по-малко от Бийн и Суриявонг да вземе дейно участие. Можеха да си помогнат взаимно. До края на вечерята тримата оживено разговаряха, обсъждаха къде в подобния на дръжка на тиган Малакски полуостров ще е най-подходящо да се разположи ударният отряд. Накрая останаха сами на масата.
— Господин генерал — рече Бийн, — след като останахме насаме, искам да ви кажа нещо.
— Да?
— Ще ви служа вярно и ще изпълнявам заповедите ви. Но ако получа възможност, ще използвам ударния си отряд за постигането на цел, която, в тесен смисъл, не е жизнено важна за Тайланд.
— Каква е тя?
— Приятелката ми Петра Арканян е заложничка — не, убеден съм, че на практика е робиня — на Ахил. Живее в постоянна опасност. Когато получа достатъчно информация, за да съм сигурен в успеха си, смятам да използвам ударния отряд, за да я измъкна от Хайдарабад.
Пхет Ной се замисли, без да издава чувствата си.