Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Летецът вдигна рамене:
— Недейте пита мен — каза той, — току-що го научих от контролна служба Маас. Корабът още не е готов да ви приеме.
Във внушителната си вила извън Влаардинген Дирк ван Гелдер, началникът на пристанището няколко минути преди осем закусваше, когато телефонът иззвъня.
Жена му вдигна слушалката.
— Теб търсят — каза тя и тръгна към кухнята, където къкреше кафето.
Ван Гелдер стана от масата захвърли вестника на едно кресло и затътри пантофите си към коридора.
— Ван Гелдер — каза той в телефонната слушалка.
Когато чу съобщението, настръхна, челото му се сбърчи.
— Какво значи, че могат да загинат? — попита той.
Последва нов поток от думи.
— Добре — каза Ван Гелдер, — стойте там, аз ще пристигна до петнайсет минути.
Той затръшна телефона, изрита пантофите си, обу си обувките и си облече сакото. Две минути по-късно беше пред вратата на гаража си. Когато се метна в мерцедеса си и го подкара на заден ход по постланата с речни камъчета алейка, той се мъчеше да отпъди кошмара, който си представяше.
— Мили Боже, само дано не е похищение. Моля ти се, само не похищение.
След като пренесоха високочестотния радиотелефон на мостика на „Фрея“, капитан Тор Ларсен направи под дулото на автомата една разходка по собствения си кораб. Огледа с фенерче предния баластен резервоар и видя големите пакети, завързани далеч долу, под ватерлинията.
От палубата зърна моторницата с такелажната команда на три мили от танкера, поела обратно към брега.
По-навътре в морето премина малък търговски кораб, отиващ на юг, и поздрави гиганта на котва с весело изсвирване. Не му бе отговорено.
Той бе видял единичния заряд в централния баластен резервоар и останалите заряди в задните баластни резервоари близо до надстройката. Нямаше нужда да гледа склада за бои. Знаеше къде се намира и можеше да си представи колко близо до него са заложени зарядите.
В осем и половина, докато Дирк ван Гелдер крачеше през сградата на контролна служба Маас, за да чуе магнетофонния запис, Тор Ларсен бе отведен обратно в каютата си. Бе забелязал един от терористите да стърчи с вдигната яка, защото му беше студено, на носа на „Фрея“ и да оглежда хоризонта пред кораба. Друг се беше покатерил на комина на повече от трийсет метра височина и имаше обзор към цялото море наоколо. Трети беше на мостика и наблюдаваше радарните екрани. Благодарение на собственото техническо оборудване на „Фрея“ той можеше да наблюдава една окръжност с радиус четиридесет и осем мили и голяма част от морето под нея.
От останалите четирима души двама, водачът им и още един, бяха с него, другите двама сигурно се намираха някъде под палубата.
Водачът на терористите го накара да седне на собствената си маса в собствената си каюта. Той потупваше закачения на колана му осцилатор.
— Капитане, моля ви, не ме принуждавайте да натисна това червено копче. И ви моля да не си мислите, че няма да го сторя, ако някой на този кораб реши да се прави на герой или ако исканията ми не бъдат задоволени. Сега, ако обичате, прочетете това.
Той подаде на капитана три листа голямоформатна хартия с машинописен текст на английски. Ларсен го прегледа набързо.
— В девет часа ще прочетете това послание по радиотелефона на началника на пристанище Ротердам. Нищо повече и нищо по-малко. Няма да преминавате на холандски или норвежки. Никакви допълнителни въпроси. Само посланието. Ясно ли е?
Ларсен кимна мрачно. Вратата се отвори и влезе един маскиран терорист. Той идваше от камбуза. Носеше една табла с пържени яйца, масло, конфитюр и кафе, които остави на масата между тях.
— Закуската — каза водачът на терористите. Направи жест към Ларсен. — Можете да си хапнете.
Ларсен поклати глава, но си наля кафе. Не беше спал цяла нощ, а предния ден бе станал от леглото в седем часа заранта. Двайсет и шест часа без сън и кой знае още колко оттук нататък. Трябваше да бъде бодър и прецени, че черното кафе ще му помогне. Направи си сметка, че и терористът, седнал на отсрещния край на масата, не е спал също толкова дълго.
Терористът даде знак на въоръжения човек да излезе. Когато вратата се затвори, те останаха сами, но през дългата маса Ларсен не можеше да се пресегне до терориста. Пистолетът лежеше на десетина сантиметра от дясната ръка на мъжа, осцилаторът беше на колана му.
— Не смятам, че ще се наложи да злоупотребяваме с гостоприемството ви повече от трийсет часа, най-много — четирийсет — каза маскираният. — Но ако ходя с маската през цялото това време, ще се задуша. Никога досега не сте ме виждали и няма да ме видите отново, когато се разделим вдруги ден.