Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Селам. Не. Италиано? Мърсър поклати глава.
— Parlez-vous francais?
— Un peu — отговори Мърсър. Малко. — Казвам се Филип Мърсър. Минен инженер съм и работя тук, в Еритрея.
— Селоме Нагаст е будна от много часове, мосю Мърсър. Знам кой сте. Аз съм отец Ефраим.
— Откога сме тук? — Мърсър едва разбираше монаха заради силния му акцент.
— Предишната нощ беше втората.
Мърсър бе спал почти трийсет и шест часа! Еритрейс-ките бежанци скоро щяха да стигнат до мината, а може би вече бяха там. Гърдите му се стегнаха от паника.
— Трябва да тръгвам.
Отец Ефраим каза нещо на младия монах и Тедла хукна навън, оставяйки ги сами. Очевидно щяха да се нуждаят от преводач, ако искаха да продължат разговора си. След малко дойде Селоме. Изпитанието бе помрачило блясъка в очите й, но въпреки това беше красива. Високите й скули бяха по-изпъкнали, защото бе отслабнала, а очите и изглеждаха по-големи. Мърсър изпита облекчение и затвори очи, сетне отново я погледна, за да й се наслади. Той се опита да стане и да я прегърне, но тя го задържа на стола, уви ръце около врата му и притисна лице до неговото.
— Как си?
Преди Мърсър да успее да отговори, отец Ефраим се прокашля, привличайки вниманието им. Селоме се дръпна и застана смирено. Отец Ефраим говори няколко минути и после Селоме преведе думите му на Мърсър.
— Отец Ефраим е игуменът на манастира и ни приветства с добре дошли в „Дебре Амлак“. Казва, че присъствието на жена тук е много необичайно, и е притеснен какви са взаимоотношенията ни. — Тя обясни нещо на монаха и после отново заговори на английски. — Казах му, че ти си човек на честта, а аз съм целомъдрена жена, която е обещана на друг.
— Излъгала си свещеник?
— А какво трябваше да му кажа?
— Не трябваше да казваш, че съм човек на честта. — Мърсър сподави усмивката си. — Обясни на домакина ни, че всякакви плътски помисли в моето състояние са невъзможни. Благодари му за гостоприемството и че са ни изнесли от пещерата, и го попитай как е успял да ни намери.
— Пещерата била убежището му. Ходел там, за да се наслаждава на още по-голямо усамотение. Открил ни и отишъл да повика другите монаси, за да ни пренесат тук.
— Убежище, за да се откъсне от убежището? — учуди се Мърсър.
— Вчера разговарях с него, докато ти още беше в безсъзнание, и му казах, че търсим древната мина. Той, изглежда, знаеше всичко за нея.
— Какво? За мината?
— Да, и за нас. Държеше се така, сякаш ни очакваше, или поне теб.
— Не бъди загадъчна, Селоме.
— Разказвам ти какво стана.
Ефраим прекъсна Селоме и говори няколко минути.
Мърсър наблюдаваше реакцията й. Думите на възрастния монах я изумиха. Тя му зададе няколко въпроса и после преведе на Мърсър.
— Отец Ефраим не е трябвало да става игумен на манастира. Заел е тази длъжност поради липса на друг кандидат, когато монасите се завърнали в родината си след войната. Той ми обясни какво е направил и защо е прочел книга, която не е трябвало да бъде виждана.
— Какви ги говориш?
Селоме не обърна внимание на въпроса му и продължи.
— Тук има книга, озаглавена „Срамът на царете“. Бил я чел само още един човек, предишният игумен на манастира, и книгата разбила вярата му. Той умрял с мисълта, че Божието наказание за светотатството му са годините на борба и страдания в Еритрея. Отец Ефраим прочел книгата преди няколко седмици, защото друг монах предрекъл, че ще бъде разкрита древна тайна и някой ще дойде да разпитва монасите за нея. Той смята, че този човек си ти.
Мърсър не знаеше какво да каже. Кръвта му се смра-зи. Той погледна Ефраим, видя, че отецът е сериозен, и по гърба му полазиха ледени тръпки.
— Защо аз?
— Първо, ти и аз сме първите външни хора, които от десетилетия посещават манастира. Освен това, когато му казах, че ти си минен инженер, той отговори, че присъствието ти тук и професионалните ти умения са абсолютно логични, като се има предвид съдържанието на книгата.
— Фактът, че съм минен инженер, има нещо общо с някаква стара религиозна книга?
— „Срамът на царете“е по-скоро историческа, отколкото религиозна книга. Това е хроника за древна диамантена мина в Еритрея, разработена от жреците на цар Мениелек. Открихме историята на мината.
— Мениелек, а не Соломон?
— Да. Той е бил първородният син на Савската царица и Соломон, царят на Израил. Диамантите, които Мениелек е намерил, сигурно са в основата на легендата за мината на цар Соломон, но с разлика от едно поколение Има обаче нещо по-важно — добави Селоме след кратко мълчание.
Мърсър долови странна нотка в гласа и и си спомни за чувството си, че тя крие нещо от него. Нещо, което Селоме знаеше от самото начало. И той разбра, че сега ще научи тайната.