Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Съществува определено отношение между джива и Космоса. Джива, душата, се намира в три състояния — будно, сън и дълбок сън. Зад тях е четвъртото — Атман. В това състояние джива става абсолютно идентична с Брахман, изгубва се разликата между крайното и безкрайното, между индивидуалното и Космоса. На първите три състояния на джива съответствуват космическите състояния, свързани съответно с Вирадж, Хираня-гарбха и Ишвара, които се свързват с трите по-ниски състояния на звука. Върховното слово, логосът, шабда-брахман съответствува на четвъртото състояние на джива — Атман.
От тройката манас, прана и вак на прана се придава най-голямо значение. За краткост прана се определя като витален принцип, но е от пет вида: прана, апана, самана, удана и вяна. Те именно стоят в основата на съзнателните и несъзнаваните действия на тялото и Космоса. Според една от ранните представи в тялото прана обитава сърцето и обуславя дишането: апана се намира около ануса и управлява екскреторните функции; самана се намира около пъпа и е отговорна за топлината на тялото и за храносмилането и асимилацията; удана е в гърлото и на нея се дължат речта и други действия на горната част на тялото; вяна обхваща цялото тяло и координира различните му части и техните функции. Споменават се още пет вида прана, отговорни за различни други функции. Съществуват и други разбирания за местонахождението и функциите на видовете прана, но същественото е, че тя се смята за породена от Атман и се отнася към него като сянката към човека.
Тъй като прана не е само индивидуална, но и космична сила, споменатите й пет основни вида се свързват с различни космически съставки. Прана в този план е Слънцето, вяна е въздухът и т.н.
Тясно свързано с учението за прана е това за чакри-те или нервните кръгове, по които тя се движи.
Още Упанигиадите имат определено разбиране за нервната система. Според Прашна-упанишада от сърцето тръгват сто и един нади (нерви), всеки от които се разклонява на още сто, а всеки от последните на още седемдесет и две хиляди. В по-развита форма схващането за нервната система и чакрите се среща в Тантрите. Същественото тук е, че крайната истина може да бъде постигната чрез овладяване на движението на пра-на. Това всъщност е процес на координация между Космоса и индивида. В действителност онова, което свързва микрокосмоса с макрокосмоса, е прана. Затова сетивата и манас могат да грешат, но истината, постигана чрез овладяване на прана, е абсолютна.
Прана като енергия на Атман, Шива или Вишну се нарича кундалини и лежи като латентна сила, навита подобно на змия в муладхара-чакра между ануса и гениталния орган в най-долния край на нервния път сушумна-нади, минаващ по гръбначния стълб. Кундалини е натрупана космическа сила. За да постигне крайната реалност в себе си, която е едновременно индивидуална и космическа, човек трябва да възбуди кундалини и да я накара да се придвижи все по-нагоре по нервните кръгове, докато достигне най-високата точка в мозъка между веждите, мислена като хилядолистен цвят.
Освен муладхара-чакра има още пет сплита: кръстен, лумбален, кардиален, ларингиален и тъй нареченият аджня-чакра — между веждите.
Шестте центъра контролират петте основни елемента в природата, заедно със съответствуващите им сетива и ума. И тъй като човекът и природата се намират в неразделно единство, става възможно въздействието на индивидуалните психически процеси върху обективни процеси във външната природа. Това обяснява редица парапсихични явления.
Различните школи имат близки, но различни разбирания за начина и степените за постигане на крайната реалност в така очертаните психологически механизми. От особен интерес е доктрината на Упанишадите за петте обвивки, в които Атман е обвит, след като ги е излъчил от себе си. Отвън навътре те са съответно обвивката на материята, на живота, на съзнателната дейност, на интелекта или разбирането и обвивката на блаженството. Тайттирия-упанишада казва, че всяка следваща обвивка е душа на предходната, която се явява негово тяло. Така че няма нищо зад блаженството, което е Брахман. Тази доктрина се отнася не само за космическото същество, но и за индивида. По отношение на него така наречените обвивки са съответно неговото физическо тяло; петте органа на действие и петте вида прана; умът и петте сетивни органа; разсъдъкът и петте сетивни органа и накрая, онова индивидуално, но и всеобщо, най-съкровено и неосъзнато, което обитава в човека и е независимо от телесните и менталните функции, пулсиращо в дълбокия сън като блаженство. Онова, в което обективното и субективното са слети в едно. Това са петте равнища на реалността, които трябва да бъдат преодолени, за да се постигне Атман.