Древноиндийската култура

Адвайта-Веданта говори за четири състояния на Атман в индивидуален аспект — будно състояние, съновидение, дълбок сън и състояние на чист Атман, съответствуващи на четирите космически състояния — Вирадж, Хиранягарбха, Ишвара и Брахман. Според нея индивидът има три тела — физическо тяло, фино тяло и каузално тяло. Прана контролира функциите на физическото тяло. Умът и сетивата са най-тясно свързани с нея. По време на съня със съновидения и на дълбокия сън манас оставя физическото тяло на грижите на прана. По време на съновидение активно остава финото тяло и не умът без тяло, а умът с финото тяло съществува в съня и оперира с фините елементи на обектите. В дълбокия сън пък остава активно каузалното тяло. През него изчезват вътрешното чувство, умът, интелектът, а финото тяло се запазва само в потенциална форма. По време на прераждането физическото тяло се изоставя завинаги, а финото тяло се премества от едно физическо тяло в друго. То се състои от съзнателен елемент и личностния елемент Его с натрупания опит от последното и миналите прераждания.

Интересни решения, както вече видяхме, предлага психологията на Йога. За нея когато процесът на обикновеното познание е възпрепятствуван, Атман, който е чист възприемател, възвръща своята истинска природа.

Ако за съвременната психология съновидението е така или иначе репродуктивен психичен процес, за индийската психология, това не е така, макар че и за нея сънищата се дължат до голяма степен на впечатленията, останали от нашето будно състояние. При съня човек няма съзнание за тези впечатления и по това сънят се отличава от паметта. Но въпросът е, че за съвременната психология всичко започва и свършва със съзнанието и неговите функции, докато за индийската има нещо друго по-широко и по-сложно като процес, наричано виджняна, което действува и в будно, и в състояние на сън. В съня човек е в своето фино тяло и неговият свят се състои от фини елементи. В прехода от будно състояние към сън физическото тяло остава на грижите на прана и умът заедно с останалите ментални функции е привлечен и използуван в съня. По време на дълбокия сън физическото тяло остава под въздействието на прана, но умът и сетивата са оттеглени във виджняна, а самата виджняна в зародишно състояние влиза в т.нар. „причинно тяло“. Последното е несъзнателно и непроявено състояние на индивида и неговия свят. То е непроявеният микрокосмос, притежаващ всички сили, които съставят света на индивида, но в латентно състояние. Така светът на сънищата е различен от този на будното съзнание, двата са несвързани. Това е и причината времетраенето на съня да не бъде съпоставимо с времетраенето на процесите в будното състояние.