Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— А Единадесети? Те къде ще се включат във всичко това?
— Една трета ще остане на позиция в Нисст. Останалите ще тръгнат в бърз марш към Лисичи проход.
— Докато Каладън Бруд остава в Леса на Черния пес? Не изглежда логично, Върховен юмрук.
— Вие предложихте да използваме морантите максимално, нали? От Тюлипс морантите и техните кворли ще извършат масивен десант. — Дужек изгледа картата с присвити очи. — Девети го искам южно от Блатото на Черния пес, докато аз преведа силите си оттук и ги разположа южно от Бруд. Един съсредоточен тласък от Златните и Черните би трябвало да го изхвърли в скута ни, докато неговите съюзници, Пурпурната гвардия, са заклещени от другата страна на Лисичи проход.
— Смятате да прехвърлите цял легион по въздуха?
— Императрицата иска ли да спечели тази война, докато е жива, или не? — Той се отдръпна от масата и закрачи. — Между другото — Дужек спря, поразен сякаш от внезапно съмнение, — всичко това може да се окаже само теория. На мястото на Бруд аз бих… — Гласът му заглъхна и той се обърна към адюнктата. — Ще бъдат ли променени заповедите за транспорта?
Лорн се вгледа в лицето му. Нещо й подсказваше, че Върховният юмрук току-що е направил интуитивен скок, че това има нещо общо с Каладън Бруд и че според Дужек замисълът вече наистина изглежда теоретичен и кух. Разбра също така, че няма да го сподели с нея. Огледа отново картата, мъчеше се да разбере какво е видял Дужек. Но беше безнадеждно, тя не беше тактик. Достатъчно трудно й беше да се опита да разгадае мислите на Дужек; да се опита същото с Каладън Бруд бе невъзможно.
— Вашият план, колкото и да е прибързан, вече е официално одобрен от името на императрицата. Молбата ви ще бъде изпълнена.
Дужек кимна, но не особено въодушевено.
— Още нещо, Върховен юмрук, преди да е пристигнал Тайсхрен. Имало ли е тук Хрътка на Сянката?
— Да — отвърна той. — По това време не бях тук, но видях касапницата, която бе оставила след себе си. Ако я нямаше Татърсейл, щеше да е много по-лошо.
Лорн забеляза блясъка на ужас в очите му и в ума й се върна сцената от крайбрежния път на запад от Итко Кан, преди две години.
— Виждала съм работата на Хрътки и преди — каза тя и го погледна в очите.
За миг между тях мина нещо много дълбоко. После Дужек извърна глава.
— Тази Татърсейл — каза Лорн, за да прикрие жегналото я съжаление, — трябва да е много способна.
— Единственият маг от кадъра, който оцеля след атаката на Тайсхрен по Лунния къс — отвърна Дужек.
— Така ли? — За нея това разкритие беше повече от забележително. Зачуди се дали Дужек подозира нещо, но следващите му думи я успокоиха.
— Тя го нарече късмет и може да е права.
— От дълго време ли е кадрови маг? — попита Лорн.
— Откакто съм поел командването. От осем, девет години.
Чак сега Лорн се сети откъде й беше познато името на Татърсейл и този спомен стисна сърцето й като железен юмрук. Седна на стола си, а Дужек пристъпи към нея. В очите му се четеше искрена загриженост.
— Трябва да се погрижат за раната ви — каза той. — На ваше място не бих го отлагал.
— Не, не, всичко е наред. Просто умора, нищо друго.
Той я изгледа озадачено.
— Ще желаете ли малко вино, адюнкта?
Тя кимна. „Татърсейл. Възможно ли е?“ Щеше да го разбере, щом я видеше. Да, щеше да го разбере.
— Девет години — промълви тя. — Мишия.
— Моля?
Тя вдигна глава. Дужек й подаваше бокал вино.
— Нищо — отвърна тя и взе бокала. — Благодаря.
Двукрилата врата рязко се отвори и двамата се обърнаха. Нахлу Тайсхрен, вбесен и се нахвърли върху Дужек.
— Проклет да си! — изрева Върховният маг. — Ако имаш пръст в това, ще го разбера, обещавам ти го.
Дужек повдигна вежда и попита хладно:
— В какво да имам пръст?
— Току-що бях в Регистратурата. Пожар, а?
Лорн стана и пристъпи между двамата.
— Върховен маг Тайсхрен — заговори тя тихо и заканително, — навярно ще можете да ни обясните защо някакъв си пожар в едно помещение за писари е взел връх над всичките ви останали проблеми?
Тайсхрен примига.
— Моля за извинение, адюнкта, но в Регистратурата се съхраняваха градските цензови списъци. — Тъмните му очи се плъзнаха покрай нея и отново се спряха на Дужек. — Където могат да се намерят всички имена на знатното съсловие на Пейл.
— Жалко — каза Върховният юмрук. — Започнахте ли разследване? Кадровите ми служби, разбира се, са изцяло на ваше разположение.
— Не е необходимо, Върховен юмрук — провлече с горчива насмешка магьосникът. — Всичките ви други шпиони бездруго са предостатъчно. — Тайсхрен замълча, после отстъпи назад и се поклони на Лорн. — Чест и почитания, адюнкта. Моите извинения, че срещата ни започна така грубо…