Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Неразбрал усмивката й, Дужек се ухили.
— Аз също се радвам да ви видя, адюнкта. Преглеждах докладите на интендантството, когато стражът ми съобщи за пристигането ви. — Огледа я замислено и усмивката му се стопи — Ще ви намеря денълски лечител, адюнкта.
— Магьосничеството не ми действа, Върховен юмрук. От много време. Един обикновен знахар ще е достатъчен. — Очите й се присвиха. — Стига да не ми се наложи да размахвам меча си зад стените на Пейл.
— Не давам никакви гаранции, адюнкта — отвърна небрежно Дужек. — Хайде да тръгваме. Ще поговорим по пътя.
Лорн се обърна към Ток-младши и каза сухо:
— Благодаря за ескорта, боец.
Дужек се засмя и очите му блеснаха.
— Не е необходимо, адюнкта. Знам кой е и какво е Ток-младши — както го знаят буквално всички. Ако е толкова добър като Нокът, колкото като войник, ще е добре да го запазите жив.
— Тоест?
Дужек махна с ръка да тръгват.
— Тоест, неговата репутация като войник във Втора е единственото, което го пази да не му забият ножа в гърлото. Тоест, разкарайте го от Пейл.
Адюнктата погледна Ток и каза:
— Е, ще се видим по-късно.
Настигна с няколко крачки миналия вече под арката на портата Дужек и тръгна редом с него през града. По улиците войници насочваха търговските фургони и градските тълпи. Белезите от смъртното бедствие, изсипало се над града, все още личаха по сградите, но строителите вече се бяха заловили с възстановителните работи под указанията на военните.
— Благородничеството скоро ще бъде подложено на клане — каза Дужек. — Тайсхрен държи да бъде цялостно и публично.
— Имперска политика — отвърна хладно Лорн. — Знаете го много добре, Върховен юмрук.
Дужек я погледна с яд.
— Девет от всеки десет благородници на бесилото ли, адюнкта? Включително и децата?
Лорн го зяпна и след миг каза:
— Да, това изглежда прекалено.
Дужек помълча известно време. Вървяха по главния булевард, а после нагоре по хълма към имперския щаб. Мнозина се извръщаха и ги поглеждаха студено. Дужек, изглежда, бе познат на гражданството на Пейл. Лорн се опита да долови що за атмосфера създава присъствието му, но не разбра съвсем дали е страх, или уважение, или и двете.
— Задачата ми — каза Лорн, щом приближиха до една триетажна каменна сграда, чийто вход беше преграден от десетина бдителни морски пехотинци, — скоро ще ме отведе извън града…
— Не желая подробности, адюнкта — прекъсна я Дужек. — Правете каквото трябва да правите, но не се бъркайте в моята работа.
Тонът му не беше заплашителен, беше почти учтив, но Лорн се напрегна. Този човек го тласкаха към нещо и го тласкаше Тайсхрен. Какво ли си беше наумил Върховният маг? От цялата ситуация просто вонеше на некомпетентност.
— Та както казвах — продължи Лорн, — дълго време няма да ме има тук. Но когато се върна — гласът й се втвърди, — ще дам на Върховния маг да разбере, че намесата му в управлението на града няма да бъде търпяна. Ако ви трябва подкрепа, имате я, Дужек.
Спряха пред входа на сградата и старият мъж я изгледа твърдо, сякаш преценяваше искреността й. Но когато заговори, думите му я изненадаха.
— Мога сам да се погрижа за проблемите си, адюнкта. Постъпете както намерите за добре. Аз не искам нищо.
— Значи ще позволите тези крайности с избиването на благородници?
Лицето на Дужек се изопна.
— Бойната тактика може да се прилага във всяка ситуация, адюнкта. А Върховният маг не е тактик. — Обърна се и я поведе нагоре по стъпалата. Двама от стражите отвориха вратите, които изглеждаха нови и добре обковани с бронз. Върховният юмрук и адюнктата влязоха.
Закрачиха по дълъг коридор, с врати от двете страни на всеки десетина стъпки. Пред всяка стоеше на пост морски пехотинец. На Лорн й стана ясно, че инцидентът с Хрътката е повишил бдителността почти до абсурдни размери. След което я порази друга мисъл.
— Върховен юмрук, имало ли е посегателства над живота ви?
Дужек изсумтя почти с насмешка.
— Четири през последната седмица, адюнкта. Човек привиква. Всички тези пехотинци са тук доброволно — дори не ме слушат вече. Последният убиец беше така жестоко посечен, че дори не можах да разбера мъж ли е бил, или жена.
— Много ли имате от Седемте града в легионите си, Върховен юмрук?
— О, да. Верни са до смърт, когато се наложи.
Верни, но на какво, зачуди се Лорн, и на кого? Бойците от Седемте града напоследък ги изпращаха по други места. Императрицата не искаше войниците на Дужек да са в течение, че отечеството им е на ръба на открит бунт. Подобна вест можеше да наклони везните тук на Дженабакъз, а това на свой ред можеше да ускори събитията в Седемте града. И Лорн, и императрицата си даваха ясна сметка колко опасно е станало положението и наистина трябваше да подхождат много внимателно в усилията си да поправят нещата. А сега ставаше ясно, че Тайсхрен представлява сериозен проблем.