Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
И тя осъзна, че се нуждае от подкрепата на Дужек много повече, отколкото той от нейната.
Стигнаха до масивната двукрила врата в дъното на коридора. Войниците от двете й страни отдадоха чест на Върховния юмрук, след което я отвориха. Зад вратата имаше голямо помещение, с голяма дървена маса в центъра. Повърхността й беше отрупана с карти, свитъци и стъкленици с мастило и боя. Дужек и Лорн влязоха и вратата зад тях се затвори.
— Тайсхрен е уведомен за пристигането ви, но ще се позабави малко — каза Дужек и седна на ръба на масата. — Ако имате към мен въпроси, свързани с последните събития в Пейл, можете да ги зададете сега.
Тя разбра, че й предоставя възможност да чуе отговори, които няма да дойдат от устата на Тайсхрен. Въпреки че зависеше само от нея коя версия за истината щеше да приеме. Лорн започна да разбира думите на Дужек за бойната тактика. Пристъпи до близкия стол и се настани, без да бърза, върху меките му възглавници.
— Добре, Върховен юмрук. Да започнем с по-дребните неща. Имахте ли някакви затруднения с морантите?
Дужек се намръщи.
— Странно, че задавате този въпрос. За някои неща са станали много опърничави напоследък. Адски трудно ми беше да накарам Златните им легиони — елитните им бойци — да се бият с Каладън Бруд. Изглежда, го смятат за твърде почетна фигура, за да се отнасят с него като с враг. Целият ни съюз в това отношение беше доста разклатен, но накрая заминаха. Скоро ще им изпратя Черните в подкрепление.
Лорн кимна.
— Подобни проблеми имаме със Зелените и Сините в Дженабарис. Което обяснява защо дойдох по суша. Императрицата съветва да се възползваме максимално от съюза, тъй като може да не се запази задълго.
— Нямаме голям избор — изръмжа Дужек. — Колко легиона ще ми пратите с пролетния транспорт?
Лорн се поколеба.
— Два. И един полк уикски пиконосци. Уикците и Единадесети легион ще бъдат разтоварени при Натилог. Нинтците ще дебаркират в Нисст и ще се присъединят към мобилизираните части — императрицата вярва, че тези подкрепления ще стигнат, за да бъде разбита Пурпурната гвардия при Лисичи проход и така да се открие флангът на Бруд.
— Значи императрицата е глупачка — отвърна твърдо Дужек. — Мобилизираните са почти безполезни, адюнкта, а догодина по това време Пурпурната гвардия ще е освободила Нисст, Трийт, Едноока котка, Порул, Гаралт и…
— Знам го списъка. — Лорн рязко стана. — Догодина ще получите още два легиона, Върховен юмрук. Това е всичко.
Дужек помисли малко, вперил поглед в картата на масата. Лорн зачака. Знаеше, че е затънал в пресмятане около прегрупирания, промяна на тактически планове за следващата сезонна кампания, че преценява наум възможните ходове на Каладън Бруд и на командира на Пурпурната гвардия принц К’азз. Най-сетне той се окашля.
— Адюнкта, възможно ли е да разменим местата за дебаркиране? Единадесети и уикските пиконосци да слязат на източния бряг, южно от Епъл. Девети — на западния бряг, за Тюлипс.
Лорн отиде до масата и огледа картата. „Тюлипс? Защо пък там?“ Не й изглеждаше никак логично.
— Императрицата ще е любопитна за причината да ревизирате плановете, Върховен юмрук.
— Тоест „може би“. — Дужек потърка наболата четина по брадичката си и кимна рязко. — Добре, адюнкта. Първо, мобилизираните няма да удържат Лисичи проход. Пурпурната гвардия ще е нахлула в северните земи, докато нашите подкрепления пристигнат. По-голямата част от този район е земеделска, плюс пасища. При оттеглянето си, докато отдръпваме мобилизираните към Нисст, изстъргваме околностите. Никакво зърно, никакъв добитък. К’азз ще трябва да кара необходимото му продоволствие със себе си. Значи, адюнкта, всяка армия в поход, всяка армия, която преследва разбита армия, е принудена да остави своя обоз зад гърба си, да го откъсне от себе си, в бързината да догони противника и да му нанесе убийствения удар. И точно тук се намесват уикските пиконосци.
Лорн знаеше, че уикските пиконосци са родени за такива внезапни нападения. На такъв терен щяха да са неуловими, да нанасят светкавични удари със смъртоносни последствия.