Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Специалист от Сицилия
Специалист от Сицилия - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Специалист от Сицилия

Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:

Специалист от Сицилия
1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 140
Перейти на страницу:

Хладнокръвно Марк се питаше откъде знае тя всички тези неща, как е получила тези опасни познания, забранени от обичая за жените. Може би всички съпруги знаят в крайна сметка, може би навикът на жената да се преструва е толкова дълбоко вкоренен, колкото и навикът на мъжа да пази тайна.

— Ще те напусна — каза тя. — Не сега, не веднага, защото още не съм обмислила всичко, но щом успеем да уредим нещата помежду си. Не искам развод, но ако ти искаш да се разведем, ще направя всичко необходимо, за да те освободя. Иска ми се да намеря някаква работа. Видях в „Глоуб“ обявление, че търсят хора за работа в социалната област. А може да се хвана в някоя болница, да ме обучават за милосърдна сестра.

Той остана спокоен, защото не й повярва. Такава закана от католичка и майка никога не би могла да бъде осъществена.

— А децата — попита той. — Какво ще стане с тях?

— Ще обсъдим това — отговори Тереза. — Няма защо да бързаме. Мартин може да се запише в Чоут. Ако имаш средства за това. А за Луси е подходящ и някой манастирски колеж.

— Никога не сме мислили да пращаме децата на училище в друг град.

— Никога не сме предполагали, че ще се случи това. Щом хората на Хана Коболд завършат разследването, тя ще предаде материалите на прокурора. Когато стане това, децата трябва да бъдат някъде, където няма да видят тукашните вестници и другарчетата няма да им се подиграват заради баща им.

— Мога да направя така, че да не споменават името ми при никакви обстоятелства — предложи Марк.

— Съмнявам се. Дори ако хората в града не знаят какъв си, поне им е известно, че си свързан с Ди Стефано. А Маккларън само чака такова дело. Ще те разпъне.

Той вече излизаше от стаята, когато тя го повика. В ръката си държеше писмо.

— Прощавай — каза тя. — Това писмо пристигна, докато те нямаше. Донесе го един от кантората ти. Вчера забравих да ти го дам.

Той отиде в съседната стая, разряза плика и извади писмото.

Скъпи Марк,

Извини ме за безпокойството, но се налага да ти пиша. На времето ти говореше много убедително по един въпрос, но след като мислих дълго, видях, че не мога да приема обясненията ти. Миналата есен разбрах, че някой иска да говори с мен, затова реших, че не е зле да се преместя на друго място. След като дойдох тук, постъпих в едно религиозно дружество и това преобрази живота ми, а напоследък един добър човек ми направи предложение за женитба. Сега научавам, че отново се повдигат някои въпроси. Марк, това сигурно е последната ми възможност да заживея щастливо. Пиша ти това писмо, за да те помоля да не намесваш моето име каквото и да се случи — ако ти е възможно, разбира се. Ако ли не и се стигне до най — лошото, аз пак ще вярвам в теб и ще бъда на твоя страна.

Л.

Той пъхна писмото в джоба си, после заразглежда плика от обратната му страна, но ясните очертания на печата не му подсказаха нищо. „Интересно дали го е отваряла — помисли си. — Всеки на нейно място би го отворил“.

10

Все още в Хавана, Брадли действаше неуморно за свалянето на новото, ляво правителство и непрекъснато досаждаше на Белия дом, за да се добере до президента, пред когото да изложи собствения си план. Накрая Хауард Спрингфийлд, човек от секретната служба и както се говореше, съветник на президента, биде изпратен в Куба да поговори с него.

По телефона Брадли предложи на пратеника да се срещнат в клуба „Маирамар Бийч“.

— Всяко такси ще те докара до клуба. Там можем да поплуваме, ако искаш, и да се поразговорим за едно-друго.

Клубът, последната покупка на дон Винченте в Хавана, напоследък бе иззет от правителството. Спрингфийлд, който произхождаше от такава среда, че познаваше само провинциалните голф-клубове в родината си, остана поразен от разкоша на „Маирамар Бийч“ — от мрамора, от полираното тиково дърво, от маслените платна и бюстовете на големи захарни магнати, били президенти в миналото, които гледаха спокойно новите посетители на клуба — половината от тях негри.

Спрингфийлд взе срещу заплащане бански костюм и хавлия и остави на рецепцията бележка за Брадли да го търси на плажа. След отлива едрозърнестият и бял почти като захар пясък беше осеян с малки медузи. Морето беше тихо и тук-таме леко замъглено — като огледало, на което някой току-що е дъхнал. Към брега то зеленееше и светлината трепкаше и играеше по повърхността му, но по-навътре беше мъртво и безцветно, а на хоризонта, подобно на синкав белег, се очертаваше далечна буря. Пеликаните летяха толкова ниско, че докосваха с криле отраженията си във водата.

1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 140
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)